Пословичният човекомразец Аугуст Стриндберг възкръсва в столичния театър „Възраждане“ с модерното светоусещане на трима души, които преследват лично щастие и/или издигане по обществената стълба в новия спектакъл на режисьора Антон Угринов „Госпожица Юлия“. В тази магнетична и жестока история за богатото момиче, което прелъстява иконома на дома, но се изправя пред последиците от своето социално „падение“ и драмата да бъде свободна жена в един все още консервативен мъжки свят, някои от героите знаят какво искат и как да го постигнат, други, не толкова приспособими и социално пластични – не. И в това е част от трагедията на хора като Юлия, които навярно биха могли да бъдат духовно красиви и силни, но се прекършват и биват стъпкани, попадайки в здравата прагматична хватка на слуги като Жан и Кристин. В този вечно актуален любовен триъгълник, пращящ от еротично напрежение и неудържимо избухнали само за една нощ чувства – нощта срещу Еньовден, в която всички задръжки падат и всички желания са постижими, цялото си същество влагат трима великолепни, „тотални“ актьори: Виттория Николова, Лиляна Шомова и Боян Младенов.

Още в началото на модерната интерпретация на Угринов и на поета Стефан Иванов (автор на виртуозно осъвременената драматургична версия, в която има телевизия, социални мрежи и жълти медии, а задочно присъстващият граф е министър) сцената се изпълва с явни или по-скрити символи. Като тъпчещи господари или послушни войници са подредени десетки ботуши – сянката на невидимата власт, която героите се опитват да упражняват или чийто ефект изпитват. Жан се появява в карнавален костюм на орангутан, а годеницата му Кристин го следва с маймунски движения – метафора на животинските инстинкти за сдвояване. Обратно, Юлия е невинно девойче, още неоцапано от живота, което безгрижно подскача в бялата си детска рокличка. Скоро обаче няма да е така, асоциациите стават многопластови.

Г-ца Юлия на Виттория Николова изглежда разглезена от охолство, но всъщност е ужасно самотна. В садистичното удоволствие да си играе като котка с мишка с другия, в прословутата война между половете и съизмерването на социалната значимост, тя е привидно дистанцирана и хищна, но и чуплива и уязвима. Овладян, с едва сдържана ярост, й партнира Боян Младенов като Жан, с когото като в бърз пинг-понг си разменят остри словесни удари. Мощна роля изгражда Лили Шомова, която превръща своята семпла патриархална Кристин в почти наравно властен персонаж с останалите двама, в безпощаден съдник.

Сцената между Юлия и Жан с убийството на нейното любимо канарче, по принцип пълна със символика, тук не е така подчертана, акцентът е върху жестокостта в думите, жестовете, погледите, дори в интимността между двамата. Еротичното напрежение прегаря в угризения и нерешителност, ролите на опитомяващ и подчинен неусетно са се сменили и любовната авантюра изтлява в трагичен финал. 

Пиесата „Госпожица Юлия“ има силна традиция и своите незабравени лица на българска сцена с превъплъщенията на някои от най-изявените ни актьори: Цветана Манева и Явор Милушев, Снежина Петрова и Деян Донков, Албена Георгиева и Христо Петков, дори в момента Йоана Буковска и Калин Врачански в Театър 199. Тази съвременна интерпретация на Антон Угринов и Стефан Иванов е може би най-изящна и безмилостна, тя поразява право в сърцето и оставя зрителя безмълвен. Театър, който крещи, че и днес ножицата между разкош и бедност, социален реваншизъм и социална непригодност, между любов и омраза, нажежени от егото, е не по-малко широко разтворена, отколкото през 1888-а, когато женомразецът Стриндберг е създал една от най-известните си творби.

Сценографията на спектакъла е дело на Никола Тороманов, музиката – на Калин Николов, а движенческата партитура – на Деян Георгиев.