„Играта“, Ви Кийланд

превод Красимира Абаджиева, издателство „Ера“

Тази книга ми я подариха! Аз изобщо не очаквах, че е толкова такава! И нямах намерение да я дочитам до края, но просто някак се подхлъзнах и изведнъж видях, че съм на последната страница. Тя сама се прочете. Тя започна първа.

Да, оправдавам се – на тия години! – макар да знам, че за всяка книга си има читатели и подходящи моменти. Просто не виждам себе си в момента като почитателка на любовни романи с привкус на софтпорно… Но нали изкуството служи, за да преоткриваме себе си и да се изненадваме.

Пък и не жанрът е от значение, а майсторството, с което авторът се вмества в неговите особености, така че да, може романът да е лековат, но е чудесен лековат роман. Ви Кийланд е майсторка в писането на такива – издала е буквално десетки. Превеждана е на 27 езика, продава милионни тиражи и ако се наложи, може да кажете, че сте прочели „Играта“, за да изследвате този феномен. По кориците й има предимно мъжки лица и тела и повече плочки, отколкото у нас в банята. Героите са дивно красиви и зашеметяващо привлекателни, а любовта от пръв поглед е като изгрева на слънцето – прелестно нормален природен феномен.

Играта, за която става дума конкретно в този роман, е американски футбол. Бела Кийтинг, скромна и умна красавица, царица на математическите алгоритми, след смъртта на майка си е отраснала в приюти и сиропиталища. Ненадейно получава наследство от непознат човек и рязко става собственичка на футболен отбор с активи, които се оценяват на повече от милиард долара. Дъщерите на починалия оспорват завещанието, но накрая са принудени да приемат Бела като своя незаконна сестра. Така тя попада в съвсем нов за нея свят, където всичко й е непознато. Още на първите страници на книгата тя разкрива пред непознат красавец рядкото си заболяване – прозопоагнозия – и май чудодейно се излекува от него, защото повече не става дума за това.

Този красавец е звездата на отбора Крисчън. Той е неустоимо талантлив и успял, с приказно чувство за хумор и със златно сърце, което тупти равномерно в железните му гърди. Веднага подава ръка на Бела, за да й помогне и да я въведе в новата за нея спортна и милиардерска обстановка. Неусетно и бързо те се влюбват…

Тук джентълменски млъквам, защото не искам да ви разкажа играта, пък и с горчивото съзнание, че предупреждението ми няма да ви спре и потегляйки на път, за плажа или дори без друг повод, първата ви работа ще бъде да намерите „Играта“ и да я вземете със себе си, за да ви прави компания.

Моят текст заприлича на уведомлението на Венедикт Ерофеев в началото на „Москва – Петушки“: „В предговора към първото издание бях предупредил всички девойки, че трябва да прескочат главата „Серп и Молот — Карачарово“, без да я четат, тъй като след фразата „И незабавно обърнах една чаша“ започват страница и половина мръсни псувни, че в цялата тази глава няма нито една цензурна дума, с изключение на фразата „И незабавно обърнах една чаша“. С въпросното си добросъвестно уведомление постигнах само това, че всички читатели, особено девойките, веднага грабваха главата „Серп и Молот — Карачарово“, без изобщо да четат предните глави, без да четат дори фразата „И незабавно обърнах една чаша“.

В „Играта“ мръсни псувни няма да намерите, но от втората половина нататък има доста секс.