Медия без
политическа реклама

Литъл Алекс на големия Лео Йовчев, когото лашкат между добро и зло

„Портокал с часовников механизъм“ се преражда като театрална антиутопия зад Канала

18 Март 2023ИРИНА ГИГОВА
Иван Дончев
Бандата на Алекс: Лео Йовчев е вторият от дясно.

Спектакълът „Портокал с часовников механизъм“ в МГТ „Зад канала“ трещи от тестостерон, агресия и излъскан футуристичен ужас – точно както може да се очаква от театрална интерпретация по знаменитата едноименна антиутопия на Антъни Бърджес (1917-1993) и каквато е напоследък запазената режисьорска марка на Стайко Мурджев. В миниатюрната сценична кутия на общинския театър, подобно на стилизирани човешки фигури в огромен механичен часовник, героите разиграват ситуация след ситуация от света на Бърджес, фиксирайки някои от големите теми на битието.

Изначално зъл ли е човекът, възможно ли е да избира отвъд генетичните си заложености за добро и зло, на насилие ли се основава йерархията в съвременното общество, безконтролната демокрация или бруталното лидерство е печелившата уредба на живота, добрите беззащитни ли са в модерната джунгла, може ли изкуството, което възвисява, също така и да смачква човека – пред тези и още проблеми авторът и режисьорът поставят своя главен герой литъл Алекс (Леонид Йовчев), чийто сблъсък с тях може да има фатални последици.

Пиесата на британеца излиза през 1962 г., а близо десетилетие по-късно Стенли Кубрик я превръща в един от великите филми на ХХ век с неотразимия Малкълм Макдауъл в главната роля. И в днешната световна ситуация творбата продължава да звучи като зловещо пророчество. Мулти-национална младежка банда вилнее в предградията (обикновено се казва, че на Лондон, но антиутопиите обикновено надскачат топонимията на конкретна страна, справка – и „1984“ на Джордж Оруел), граби, убива и изнасилва хореографски изпипано под командата на „литъл Алекс“. Скоро неговите „друзя“ Пит, Георги и Дим (Мак Маринов, Богдан Бухалов и Георги Кацарски) ще поставят въпроса за лидерството по примитивния начин, който те владеят, после пак разположението на силите ще се обърне, но в един момент Алекс ще бъде арестуван. За да излезе от затвора, д-р Бродски (Стоян Младенов) му предлага специална терапия, която ще го направи добър, манипулируем и сътрудник на правителството. Алекс, разбира се, с радост откликва, но се оказва, че добротата, когато не е собствен избор, те прави зависим от родители, друзя, политици и полицаи, обезличава те и те обезчовечава. Млада лекарка (Весела Бабинова) осъзнава колко е важна собствената воля за реализация на житейския проект и предлага на Алекс да го върне в нормалността. Неговата нормалност. Финалът е покъртителен – защото персонажът на Леонид вече навярно не е нито риба, нито рак, смазан от експериментите с неговия избор. Поне това би могло да бъде едно от възможните тълкувания…

Приживе Бърджeс обяснява, че филмът на Кубрик, който сякаш възхвалява секса и насилието, е накарал читателите на книгата да разберат погрешно творбата му. „И това неразбиране ще ме преследва, докато умра“, казва той. Писателят нееднократно е критикуван за неясната си позиция, „подскачаща“ между добро и зло. В интервю за Би Би Си през 1980 г. Бърджeс се дистанцира и от романа си, и от кинематографичните му адаптации.

Голяма част от поливалентността на текста и съответните театрални и филмови версии се дължи на езика на оригинала, в случая – на виртуозния превод на Мариана Мелнишка. Този сленг на бандата на Алекс с достатъчно разбираеми руски и английски фрази, освен че носи хумор за разреждане на напрегнатата атмосфера, позволява и да бъде зареден със съвременно съдържание, като че ли става дума за политическия език на двете световни суперсили днес. Конкретно в постановката на Стайко Мурджев ще стане дума и за нападението над Украйна – и това съвсем няма да звучи изнасилено.

Актьорският екип на спектакъла, в който са още Анастасия Лютова, Христо Пъдев, Христина Караиванова, Владимир Димитров, действа като пренавит часовников механизъм, но тук всички останали стойности са пометени от мощната игра на Леонид Йовчев – тотален актьор, чието тяло не за пръв път бива използвано като абсолютен, безотказен инструмент.

Впечатляващите костюми и сценография са проектирани от Никола Налбантов, хореографията е поставена от Станислав Генадиев, а музиката е на композитора Петър Дундаков. Следващите представления са на 26 и 27 март, 18 и 30 април.

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?