Трудно се пише за спектакъл като „Червено и черно“ в Малък градски театър „Зад канала“. Абсолютна литературна класика, една от христоматийните творби на романтизма, е пренесена на сцената като абсолютна театрална класика. Спектакъл като класическа статуя, към която не можеш нито нещо да прибавиш, нито да отнемеш, без да накърниш красотата на цялото. Основополагащата заслуга е на отличната драматизация на Юрий Дачев, след нея – на изящно-точната режисура на Бина Харалампиева. И на актьорите, разбира се.

В спектакъла сякаш конфликтуват червеното – на любовта и страстта, и черното – на обществените катаклизми и мракобесието. Контраст, тръгващ още от заглавието на Стендал, за чиято символика изследователите и до днес не са открили категорично тълкувание. Така че с нашето определение едва ли ще сбъркаме… Романтичните контрасти в постановката са още много: между аристократи и плебеи, между трагиката и забавната будоарност, но най-вече между свободната воля (и в чувствата) и социалната принуда.

„Червено и черно“ е историята на младия провинциалист Жулиен Сорел, често описван от критиката като класически кариерист, който се опитва да надскочи скромния си произход и, къде с качества, къде с интриги и връзки, да пробие във висшите кръгове на Париж. И го постига, но изкачването му по социалната стълба в един момент го сгромолясва надолу и същата „машина“, която го издига, накрая го смазва. Наред със симпатичните си черти, героят притежава и доста нелицеприятни. В спектакъла на Бина Харалампиева последните като че ли са изтрити с решителен замах – нейният Жулиен е по-скоро пламенен идеалист, който не съзнава своето понякога пагубно очарование за околните. Но той също ще стане жертва на чувствата…

Започвайки като скромен учител по латински с големи амбиции, Сорел се гордее, че е постигнал всичко сам, и не смята да спира дотук. Self-made man, както бихме казали днес (всъщност понятието е въведено още през 1842 г. в САЩ, само 12 години след написването на романа). Един от актьорите в другите главни роли в спектакъла, Малин Кръстев, в интервю за БНТ хвърля още мостове към „тук и сега“, отбелязвайки, че по някой и друг Жулиен Сорел, пък бил той и мигрант, всеки ден пристига в София… Що се отнася до нашия герой в постановката, той е сполучливо пресъздаден от младия актьор Богдан Бухалов от първия клас на доц. Пенко Господинов в НАТФИЗ, когото със задоволство забелязахме и с внимание следим още от първата му главната роля в „Лято и дим“ на Тенеси Уилямс.

Като неговата фатална любима, която белязва целия му живот в червено и черно (и своя също) – омъжената дама Луиза дьо Ренал, дебют на общинската сцена прави любимката на тв зрителите Диана Димитрова, която от този сезон е част от трупата на МГТ „Зад канала“. Диана е работила с Бина Харалампиева още като студент, а с нейната Ирина в „Тютюн“ по Димитър Димов се роди поредната впечатляваща с експресията си drama queen на родния театър. В кой от тези два образа е по-добра, публиката ще реши, но новата, Луиза, ще има още да се разгръща. Забележително е стилизираното превъплъщение на Христо Пъдев като нейния съпруг – префинен аристократ и циник. Сред изпълнителите блести и Леонид Йовчев, когото от години не бяхме гледали в репертоарен театър: като провинциалния абат Пирар, първия учител на Жулиен, актьорът просто рисува с лице състояние след състояние у своя герой. Какво да кажем пък за Малин Кръстев, който въплъщава опитностите на поредния ексцентричен персонаж, раздвоен между благородството и арогантността – маркизът, бъдещ тъст на Сорел и за кратко също негов ментор… Наистина великолепен актьорски ансамбъл, в който трябва да споменем още Таня Пашанкова, Христина Караиванова, студентите на проф. Пенко Господинов Мартина Тодорова и Александър Карасански. Музиката е на Асен Аврамов, сценографията и костюмите – на Свила Величкова.

Следващите представления са довечера – 26 ноември, на 10, 18 и 30 декември.

Романът на Стендал „Червено и черно“ е обект на множество филмови и тв адаптации през годините. Може би най-известната е тази с Жерар Филип и Даниел Дарийо под режисурата на Клод Антоан-Лара (1954).