"Тиха сила" представя творчеството на осем жени, които се появяват на фотографската сцена в България през 60-те и 70-те години на ХХ век. В основата на изложбата с куратор Надежда Павлова са няколко дарения, постъпили в архива на НСФА "Янка Кюркчиева".
Откриването е на 20 октомври, вторник, от 18:30 ч. в столичната галерия "Синтезис" на бул. „Васил Левски“ 55. Гостенки на събитието ще бъдат Румяна Чапанова и Кирилка Савова, а изложбата включва още творби на Деяна Стаматова, Лиляна Георгиева, Лоте Михайлова, Петра Атанасова, Румяна Бояджиева и Янка Кюркчиева.
Наред с познати произведения са включени непоказвани досега фотографии и материали от личните архиви на авторките. Изложбата позволява да се потърси паралел между професионалната и художествената им дейност и да се проследи как тези две сфери се пресичат във визуалната култура и фотопропагандата от времето на социализма.
Тъкмо в този период жените започват да заемат все по-видимо място в професионалната фотография у нас. "Най-сетне фотографките стават необходими – за да отразяват новостите в социалистическото ежедневие, за да създават такива образи на съвременната българка, на които всички зрителки и читателки биха искали да подражават, за да надникнат с камерата там, където мъжете не могат – в родилното отделение, в детската градина, в стаята на девойката", отбелязва изкуствоведката Катерина Гаджева.
През 1981 г. Николай Щерев пише, че българските фотографки са създали "школа", като посочва публикациите, самостоятелните прояви, участията и наградите им у нас и в чужбина. Присъствието им е видимо и на страниците на списание "Българско фото", където техни творчески портрети пишат Борис Юскеселиев, Кръстан Дянков, Петър Боев, Николай Щерев и др. Факсимилета на тези текстове са включени в изложбата.
Самите авторки си спомнят този период като време на интензивна работа. Кирилка Савова споделя: "Ние, заедно с Румяна Бояджиева и Деяна Стаматова, бяхме една силна вълна в нашата журналистика. Имена, за които не можеше да не се говори. Ние просто кипяхме."
Сред първите им отличия са златният медал на Лоте Михайлова от Втората национална фотоизложба през 1963 г., наградата на "Photokina" в Кьолн, присъдена на Румяна Бояджиева през 1966 г., както и изборът на нейната фотография "Най-развълнуваните" за плакат на World Press Photo в Хага същата година.
Изложбата разглежда фотографската практика на тези осем жени отвъд лесното разделение между "професионална" и "артистична" работа. При много от тях двете сфери се преплитат: фотографии, създадени по конкретна задача, по-късно участват в конкурси и изложби, печелят награди и се превръщат в самостоятелни авторски произведения. Такива примери са серията "Рибари" на Лиляна Георгиева, "Режисьорски мигове" на Румяна Бояджиева, балетните фотографии на Кирилка Савова и "Портрети без четка" на Румяна Чапанова. Паралелно с това всяка от авторките разработва собствени теми и експериментира извън непосредствените си ангажименти. Деяна Стаматова работи с голото тяло; Петра Атанасова снима Родопите; Лоте Михайлова се връща към майчинството и връзката между поколенията; Янка Кюркчиева експериментира с цветни фотографски техники.
Именно тук се появяват и някои въпроси: Каква е ролята на тези фотографки в пропагандата? Къде преминава границата между редакционната задача и авторската работа? До каква степен са разполагали с творческа свобода? И как да виждаме тези фотографии днес, без да ги поставяме в една от двете крайности – само продукт на идеологическата система или напълно независими от нея художествени жестове?
Работните копия, контактните листове, изрезките, дипломите и писмата от личните архиви на фотографките, които са показани в изложбата, променят начина, по който гледаме на някои вече познати фотографии. Към тези материали е добавена и ретроспекция на присъствието на авторките в списание "Българско фото". Личните архиви и публикациите се допълват: едните ни срещат с ежедневието и материалните следи от работата им, а от другите разбираме как тя е била представяна пред публика. Те показват жени, които работят в конкретна политическа и професионална система, следват редакционни изисквания и изпълняват поръчки, но едновременно с това развиват собствени интереси, участват в изложби и конкурси и търсят възможности за личен изказ.
В рамките на изложбата Надежда Павлова е подготвила и кураторски тур на 27 октомври от 18:30 часа. На 26 ноември от същия час пък ще бъдат прожектирани късометражните филми "Наследството на Янка Кюркчиева" (2023) на режисьорите Елена Ангелова и Антон Даскалов и "Българските фотографи – Кирилка Савова" (2022) с реж. Емануил Трейман.
"Тиха сила" може да се види в галерия "Синтезис" до 5 декември.
