Сезонът на отпуските настъпи, а това означава и повече пътувания и повече багаж. Някои използват за целта ремаркета, други теглят по пътищата каравани, а това крие някои рискове за автомобилите.
При избора на кола, с която да теглите, установяването само на мощността ѝ, т.е. на конските сили, е грешка. На хартия двигателят може да е мощен, но ако сцеплението се появява само при високи скорости, потеглянето по нагорнище и попадането в задръстване със закачена отзад лодка, каравана или селско ремарке бързо се превръща в тежък товар за двигателя, съединителя и скоростната кутия.
При теглене въртящият момент е по-важен, но не пиковият, а обхватът, в който двигателят дърпа уверено. Ако максималният въртящ момент е наличен едва при 4000-5000 об/мин, тагава при ниски скорости, колата ще иска повече гориво. Широкото плато - от 1500 до 3500 об/мин., например, е много по-полезно и затова дизеловите двигатели обикновено са по-удобни за ремарке: те достигат отлично сцепление при около 1300-1800 об/мин, докато атмосферният бензинов двигател често "оживява" по-близо до 2500-3500 об/мин.
Няма универсална формула за това колко Nm (нютон-метра) въртящ момент са необходими за всеки килограм ремарке. Всичко зависи от предавателните числа, от теглото на автомобила, от типа задвижване, от аеродинамиката на ремаркето и от условията на движение. Но има приблизително правило: за теглене на ремарке с тегло около 1 тон с кола, тежка около 2 тона, е желателно да има въртящ момент от поне 300-350 Nm, достъпен в широк диапазон. Ако ремаркето е по-тежко, резервът на сцепление също трябва да е по-голям.
Скоростната кутия е също толкова важна
Механичната предавка е подходяща, ако шофьорът е опитен и знае как да работи със съединителя, но при чести изкачвания нагоре тя се износва много бързо. Безстепенната автоматична скоростна кутия (CVT) за обикновено теглене е лош вариант: проектираня е за плавно каране, а тежко ремарке, рязко стартиране и дълъг товар, значително увеличава риска от скъпи ремонти. Роботизирана кутия с два съединителя може да се държи нормално на пътя, но при задръстване съединителите прегряват и електрониката започва да ограничава сцеплението. По-добре е изобщо да не се разглеждат еднодискови роботи за такава работа.
Най-добрият вариант е класическа автоматична кутия с преобразувател на въртящия момент. Това изглажда по-леко резките дърпания на ремаркето, понася по-добре шофирането на по-ниски предавки и често позволява ръчно заключване на предавката при дълго изкачване. За собственика това означава и по-малко прегряване, по-малко рязко движение и по-голям шанс за запазване на ресурсите на задвижващите агрегати.
Максималният капацитет на ремаркето, посочен от производителя, не може да се счита за точен. Той се препоръчва при условия, близки до идеалните - гладък път, умерена скорост, правилно натоварване. Професионално правило е да се използва не повече от 3/4 от максималното товарно тегло на ремаркето. Това не е презастраховане, а разумен резерв, който пряко засяга ресурсите на единиците.
Съвременната електроника също помага, но не отменя физиката. Електронна стабилизираща програма за активна безопасност (ESP) може да разпознава люлеенето на ремаркето, да спира въртенето на правилните колела и да намалява сцеплението. Роботизираните кутии пък имат защита срещу прегряване. Но тези системи работят, дори когато колата е близо до опасен режим. Те може да предотвратят инцидент, но няма да спасят елементите от постоянно износване.
Ако шофирате с ремарке всеки ден на границата на паспортните стойности, нуждата от ремонт ще дойде прекалено скоро. Спирачните накладки при такава работа може да се износят два до три пъти по-активно, а скоростната кутия и съединителят се натоварват до лимита при всяко потегляне.
