Българите все повече се затварят в личния си живот и се дистанцират от политиката, а рейтингът на институциите трайно върви надолу или изобщо не помръдва от ниските си нива. Това е един от основните изводи от декемврийското изследване на агенция "Алфа Рисърч" за обществените нагласи за отминаващата 2019 г.

"След десетилетия на политическо ангажиране и разочарования българинът не само се дистанцира все повече от партиите, но и затвърждава скептицизма си към големите обществени проекти. В края на 2019 година основанията за позитивната равносметка и надеждите идват основно от семейния и професионалния живот", коментират социолозите. Според тях 16 процента, с 4 повече от 2018 г., но все така в дъното на приоритетите, е участието в гражданска инициатива, кауза или протест.

Сред работещите българи 8 от всеки 10 е доволен от мястото, където работи. На другия край на скалата са инвестициите в образователно-професионалния и обществения живот. Само 26 на сто (спрямо 27% през 2018 г.) са повишили образованието или квалификацията си, или са придобили нови умения, с което да са по-конкурентни на пазара на труда.  

Като друг извод от агенцията посочват, че все повече хора се фокусират върху средата на живот в тяхното населено място. "Онова, което можем да очакваме през 2020 г., е засилен граждански натиск именно по отношение на проблеми и казуси в локалната среда, където живеят хората, тъй като тя е най-силно изразената точка на пресичане между личния и общностния им живот", прогнозират от "Алфа Рисърч".

Според нея основните събития, с които българите ще запомнят 2019 г., са местните избори (38%) и хакерската атака срещу приходната агенция, станала по-известна като НАПлийкс (23%). Действията на управляващите в различни сфери с по-пряк или дългосрочен ефект върху обществото като изграждането на интерконектора с Гърция, опитите за рестарт на проекта АЕЦ „Белене“, решението за закупуване на самолетите F-16 анкетираните оценяват като значими от 12 до 17 процента.

По отношение на електоралните нагласи, ако изборите се провеждат сега, с подкрепата на 21.7 на сто от анкетираните ГЕРБ запазва предимство пред БСП с около три и половина пункта. Левицата биха подкрепили 18.2%. 

Потенциалната подкрепа за формацията на Слави Трифонов е 8.6 на сто и е в конкуренция за третото място с "балансьора" в политиката - ДПС (7.8%).

"На този етап е трудно да се каже дали заявените симпатии ще се превърнат в реална подкрепа, още повече че профилът на техните привърженици остава все още твърде неясен. За момента по-ясно се открояват т.нар. "мобилни избиратели", чийто вот бързо се мобилизира, но и бързо се демобилизира: най-младите до 30-годишна възраст, обезсърчени и разочаровани хора от по-малките населени места", посочват от "Алфа Рисърч".

Продължава ерозията в подкрепата за т.нар. националистически партии. Тандемът ВМРО-НФСБ се ползва с подкрепата на 5.3% и ако "играят" на бъдещите избори заедно, те ще влязат в НС. "Атака" обаче няма да има депутати, защото има подкрепа само от 1.4%.

Първата изборна година на "Демократична България" донесе на обединението мандат в Европейския парламент и добро представяне в пропорционалния вот за общински съветници и районни кметове в София. Цялостната подкрепа за тях стига до 5.1%. Предизвикателство обаче продължава да е слабото присъствие извън столицата, допълват от "Алфа Рисърч".