Архитектите и представители на природозащитните организации разчитат вече само на Конституционния съд да спре спорните промени в Закона за устройства на територията. Наложеното от президента вето върху промените в закона бе отхвърлено от ресорната комисия в парламента, като народните представители се канят да гласуват и в зала преди разпускането им за парламентарните избори. По текстовете нямаше дебат и гласуването мина формално, като за някои от недостатъците в проекта се обащават по-дообри редакции в следващия парламент, разказаха участвали в заседанието в парламента.

Както „Сега“ писа, президентът бе сезиран от различни съсловни и неправителствени организации за няколко от параграфите на проекта. Сред най-проблемните е текстът, който забранява издаването на строителни разрешения, ако уличната регулация не е приложена. На много места регулацията не се случва заради пасивно отношение на общините към отчуждителните процедури и текстът на практика прехвърля тежестта на това задължение върху частните собственици и инвеститорите, които ще трябва сами да уредят издирване на собственици, отчуждения и т.н., ако искат да строят. Държавният глава наложи вето и върху ограничаването на кръга от лица, които имат право да обжалват общите устройствени планове до пряко засегнатите от промените, както и скъсеният срок, в който трябва да се случи това. Президентът оспори и въвеждането на разрешение на ниво министър за промяна на предназначението на обекти на образованието, науката, здравеопазването и културата, дори те да са частна собственост.

„Все още няма решение на Управителния съвет на Камарата на архитектите в България да се поиска от президента и от омбудсмана на Република България да сезират Конституционния съд с някои от приетите нови разпоредби в Закона за устройство на територията. Много е вероятно обаче това да стане още следващата седмица. Това не е прецедент за Камарата на архитектите в България – подобно сезиране бе поискано и за текстове в закона за държавната собственост“, коментира Борис Милчев, правен консултант на КАБ.

Искане за сезиране на Конституционния съд обсъждат и от инициативата „Зелени закони“ заради стесняването на правото на обжалване на устройствените планове. „Недопустимо е да се обяснява как тези текстове ще се подобрят в следващото Народно събрание. Текстовете са толкова слаби като редакция, че дори не е указано какво се случва, ако обжалването е успешно – целият ли план пада или само частта, която се жали“, коментира Тома Белев от „Зелени закони“.

ПРАВНИ АРГУМЕНТИ

„Противоречие с Конституцията има при няколко текста на законопроекта.  На първо място се ограничава неприкосновеността на правото на частна собственост. Такова има в разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от ЗУТ, според която министрите на образованието, здравеопазването и културата могат да откажат промяна на предназначението на обекти за тези дейности, независимо от тяхната собственост, като при това не са дадени никакви критерии за преценка. Така обекти частна собственост принудително, пряко волята на собствениците, се приравняват на обекти на обществената социална инфраструктура. В насока на ограничаване правото на собственост са и измененията в чл. 81 – според новата редакция на текста реални части от имоти ще бъдат придобивани от общината безвъзмездно по силата на административен акт. Друга причина да се сезира КС са разпоредбите, ограничаващи възможността за оспорване на общите устройствени планове. От една страна е посочен твърде кратък срок за това – 14-дневен. Ограничен е и кръгът от лицата, които могат да оспорват общия план – само до собствениците на имоти, предвидени за публични нужди или за които се установяват ограничения. Много оспорваната разпоредба на чл. 148, ал. 16 ще постигне ефект, който също е противоконституционен – придобиване от общините на частна собственост за публични нужди, без да се плаща дължимото равностойно обезщетение по чл. 17, ал. 5 от Конституцията. Принципно правилният текст, както се отбеляза и в последната дискусия в Народното събрание, е поставен в среда, която не създава механизъм и не гарантира, че общините ще провеждат уличната регулация, което е едно от основните им задължения. На практика се поощрява бездействието им, което от една страна ще затрудни и дори блокира развитието на някои територии, а от друга – ще даде безспорно предимство на по-големите ни строителни фирми и строителни предприемачи“, аргументира позицията на КАБ правният консултант на камарата Борис Милчев.