Депутати от АПС повдигат дискусия по един от най-големите проблеми на здравната система - огромният брой хора с прекъснати здравноосигурителни права, които не се осигуряват за здраве и нямат достъп до адекватни грижи. Тези хора често са в безизходица и не могат да възстановят правата си заради непосилната сума, необходима за това. С нов законопроект Хасан Адемов и колегите му предлагат сумата да бъде намалена почти наполовина, за да може поне част от хората да се върнат в системата, вместо да са обречени да стоят извън нея.
Сега възстановяването на здравни права изисква да се платят дължимите вноски за 60 месеца назад (пет години), въпреки че правата се прекъсват при повече от три липсващи вноски за период от 36 месеца назад, или 3 г. Това за повечето хора означава да приготвят 5169,6 лв. накуп (86,16 лв. за всеки месец, което е 8% вноска върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се, или върху 1077 лв.). За безработните, които не получават обезщетение за безработица и някои категории ученици, студенти, докторанти, сумата е наполовина - 43,08 лв. месечно или 2584,8 лв., защото се смята върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се. За пребивавалите в чужбина връщането става срещу 12 вноски върху 1077 лв., или 1033,92 лв.
Депутатите на Доган предлагат от 1 януари 2026 г. връщането в системата да става срещу издължаване на здравните осигуровки за 36 месеца назад. Това би означавало 3101,76 лв. в масовия случай по сегашния размер на вноските и 1550,88 лв. за безработни, докторанти и др. Така ще се запази и справедливостта в системата, тъй като 36 месеца е точно периодът, който се взема предвид и за прекъсването.
С новата минимална заплата от 1213 лв. (която още не е приета от кабинета) сумите за връщане в системата ще се увеличат на 97,04 лв. месечно или 5822,40 лв. за пет години (2911,20 лв. за безработните). Ако другите партии откликнат на идеята на АПС, то връщането в системата ще стане възможно за трайно безработните срещу 1746,72 лв., а за останалите - срещу 3493,44 лв.
Много хора сега не могат да се върнат в системата не защото не искат, а защото сумите са непосилни за тях, мотивират се те. Така те не получават необходимите медицински грижи, а когато опрат до спешна помощ, тежат на системата. Дори на друг етап от живота си те да могат да се осигуряват, то голямата санкция не им позволява да възстановят правата си.
Почти една пета от българските граждани са с прекъснати здравноосигурителни права, показват данни, оповестени наскоро в анализ от бившия здравен министър Стойчо Кацаров и получени по Закона за достъп до обществена информация. В пациентските листи на общопрактикуващите лекари има 1 186 699 души с прекъснати права, по данни на НЗОК. НАП дава почти двойно по-голямо число – 2 152 847 души. Предполага се, че разминаването идва от различния обхват на данните - вероятно в единия случай влизат и българите в чужбина, тези с двойно гражданство и др.
Почти една трета от неосигурените за здраве - 31,8%, са млади хора на възраст до 30 г. 25,5% са с начално, по-ниско или основно образование, а 56,8% са със завършено средно образование. С висше образование са само 11,3%, показват проучвания, цитирани от Стойчо Кацаров. Мнозинството произлизат от домакинства с много ниски доходи, като това важи в особено голяма степен за ромите и турците. Най-голяма вероятност да нямат здравно осигуряване има при ромите. Близо 60% от неосигурените са трайно безработни. Има и хора, които работят без договор, на черно.
