20% от населението на страната е с прекъснати здравноосигурителни права. Това се посочва в анализ на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ), предаде БНР.

В него се цитират данни на НЗОК, според които към 1 май 2025 г. здравноосигурените с прекъснати права, които са вписани в пациентските листи на общопрактикуващите лекари, са близо един 1,2 млн. души. Основната последица за неосигурените е силно ограниченият достъп до медицински услуги, а за здравната каса - намалени приходи от осигурителни вноски, подчертават експертите.

България е на първо място в ЕС по т. нар. катастрофални здравни разходи, което означава, че голям дял от домакинствата изпитват сериозни финансови затруднения поради разходи за здравеопазване. "Средно около 50% от средствата за здравеопазване се доплащат пряко от гражданите", пише в анализа на ЦЗПЗ.

Ако някой не е здравноосигурен, трябва да плаща всички медицински услуги, които ползва. Има и изключения, които гарантират минимален достъп до здравеопазване, независимо от осигурителния статус - това са спешна медицинска помощ, интензивно лечение и акушерска помощ за социално слаби.

От центъра припомнят, че здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка, се прекъсват, ако не са внесени повече от три дължими месечни вноски за период от 36 месеца. Възстановяването на права е възможно срещу заплащане на дължимите вноски за последните 60 месеца.

За близо 60% от неосигурените основната причина да са без здравни права е, че са безработни. Над 1/4 от неосигурените са с начално, по-ниско или основно образование. Значителен брой са български граждани, които живеят или са работили в чужбина. В анализа има редица предложения, сред които повишаване на осигурителната култура, мерки срещу неформалната икономика, прецизиране на данните и завършване на здравната реформа.