Градовете по света понякога си сменят имената при радикална смяна на политическата обстановка и навлизане в нова епоха. 

Стара Загора и Пловдив например имат сума ти имена, защото са древни и важни градове, преминали през много исторически изпитания. 

Варна се е казвала Сталин, докато не почва развенчаването на култа към личността на Вожда. Монтана до неотдавна беше Михайловград, а по-рано - Фердинанд. Русе и Гюргево в някакъв период са били един град от двете страни на Дунава и са се наричали Голямо и Малко Гюргево. И т. н.

Украйна е държава, която минава през големи изпитания за сравнително кратки исторически периоди, затова и там наред със свалянето на руски и съветски паметници върви и своеобразен Възродителен процес. Много градове сменят имената си, някои от тях - многократно за последните век-два. 

Тук ще направим един кратък и неизчерпателен преглед на някои такива селища с нови имена. 

***

Чистяково (Торез) е миньорски град, в момента под контрола на ДНР. Името Чистяково носи от края на XIX век, но през 1964-та е преименуван от съветската власт на Торез - по името на френския комунист Морис Торез, който в младостта си бил миньор. През 2014-а в околностите на Чистяково от т. нар. Донбаско опълчение е свален малоазийският пътнически Боинг 777, като загиват всичките почти 298 души на борда. През 2016 Украйна връща старото име Чистяково, но окупационните власти не приемат това название и в техните документи градът продължава да се нарича Торез. 

Град Звягел в Житомирска област е древноруски град, основан XIII век, по-късно влиза в състава на Жечпосполита. 

След подялбата на Жечпосполита с указ на Екатерина Втора от 1793-та градът е преименуван на Новоград-Волинск. 

Градът запазва имперското име Новоград-Волинск през целия съветски период и последвалите 30 години в независима Украйна. 

На 16 юни 2022 общинските съветници гласуват за връщането на историческото име на града - Звягел. На 16 ноември 2022 Върховната Рада издава постановление за преименуването на града, така че той е от най-скоро преименуваните.

През 2014 година Върховната Рада приема Закон за декомунизацията, по силата на който съветските имена трябва да се изчегъртат. До 2016 повечето градове решават този въпрос.

Интересна е историята с имената на град Кропивницки. Крепостта на мястото на съвременния град е създадена като част от т.нар. Нова Сърбия - военно-административна единица в Руската империя от средата на XVIII век, когато там се заселват преселенци от Балканите. От създаването си до утвърждаването на съветската власт градът се нарича Елисаветград (първоначално - Крепост на св. Елисавета). Болшевиките през 1924 го преименуват на Зиновиевск - по името на живия тогава член на Политбюро на ЦК на болшевишката партия. 10 години по-късно обаче политическата обстановка се променя. След убийството на друг важен комунист - Сергей Киров, Сталин разгръща широкомащабни репресии и чистка в партията. В тази мелница попада и Зиновиев, уж организатор на убийството на Киров. 

Град Зиновиевск през 1934 спешно се преименува на Кирово - по името на убития Киров, който става кръстник на още много селища, заводи, улици и училища в СССР. Малко по-късно Кирово става Кировград. 

Името Кировград се запазва сравнително дълго, включително в периода на независимост. След разпадането на СССР дълго време в града се водят различни дискусии за смяна на името и еманципация от съветското минало - но жителите на града в мнозинството си са настроени за запазване на съветското име (в града се запазват също паметници и символи на съветската епоха). След намеса на Върховната Рада и различни други перипетии градът през 2016 приема името Кропивницки, по името на драматург и актьор, свързан с културното развитие на града в края на XIX, началото на XX век. 

На 14 октомври 2022 в Кропивницки е свален и паметникът "Борци за съветската власт", оцелял през цялата демократична история на града. 

През 2016 връща историческото си име и Бахмут, чието название чуваме по новините във връзка с ожесточените боеве. В момента градът е практически унищожен. 

Все още със съветското си име обаче съществува Красноград (Харковска област). До 1922-ра градът е носил име, дадено му от Екатерина Велика - Константиноград, по името на втория ѝ внук Константин Павлович. Ако украинците решат да променят съветското име, вероятно ще търсят нещо съвсем ново, защото днес късат и със съветското, и с имперското си минало. 

Ленинските топоними като Иличовск също се разделят с Владимир Илич - дори в Русия още 1991 Ленинград върна историческото си име, макар че областта остана Ленинградска. А в Одеска област през 2016-а Иличовск приема донякъде баналното Черноморск. 

***

Вестник СЕГА запазва името си от първия до последния брой, но неумолимият ход на времето ни разделя с класическия хартиен носител. 

Търсете ни в интернет под вънкашност нова, със същото име.