На днешната дата през 1887 е роден Димчо Дебелянов под името Динчо. 
Той пада убит твърде млад като подпоручик в Първата световна война, а ние потомците съжаляваме, че не е поживял и пописал повече. Кой знае колко още можеше да се развие - но в историята няма "ако". 
В просветните заведения и учебните планове Дебелянов повече се изучава като нежно-отчаян лирик-меланхолик, но из вестниците от неговото време доста е пописал и в сатиричните жанрове. 
Да си спомним. 
***
Криза 

Шум се дига, шум до Бога,
шум и крясък, шум и бяс,
цяла София в тревога -
ето кризата у нас.

Шефове дебели, мазни
край палата се въртят,
с новини разнообразни
вестникарите крещят.

Тоз погалил, тоз зарязал,
тез ще дойдат! Не! Онез.
Входът някому показал,
другите поканил днес.

Всички ощ неуморими
три нощи веч как не спят.
Мигат ли и пред очите им
все се кокали въртят.

Ходят, питат като в съне,
не усещат глад, ни мраз.
Всички днес са кат на тръне -
ето кризата у нас.

Само ние хич нехаем
със оръфаний балтон,
само ний не щем да знаем,
че в червения салон

разни планове се сплитат
зарад нов за нас ярем...
Хатовете там се ритат,
ний "магаретата" мрем!
***

1910

С душа от смътен страх обзета
        стоим пред твоите врати -
о, деветстотин и десета,
        кажи, какво ни носиш ти?

На наште родни небосклони
        какъв ти блясък ще дадеш? -
На царя нови ли корони
        от кръв и пот ще изплетеш?

На Такев - фокуси ли нови,
        а на Малинов - сън блажен?
И ти ли в златен съд отрови
        ще ни поднасяш всеки ден!

През теб Иванчо ли ще сключи
        в далечно Немско заем нов,
а Ляпчев рѝтник ще получи
        за свойта пламенна любов?

През тебе пак ли ще се сбират
        витии смели цял рояк
да мислят средства, да прибират
        на Пижа сетния петак?

О виж, три сорта либерали
        и народняци чакат ред -
към тях, печални, изгладняли,
        не ще ли он да свърне глед?

На "Дневник" носиш ли машини -
        ил машинации - на "Час",
на "Реч", на "Ден" - богати мини,
        на "Поща" - вятър от Парнас?

А "Сбирка" с брани-неотбрани
       все жълт байрак ли ще държи?
А Вазов пак ли ще ни храни
        с патриотически лъжи?

Не ще ли Пенчо крак да метне
        върху Пегаса, в пот облян,
и да зацвърка "неприветно"
        за някой "сън" и "виден блян"?

Стоянчо тъй ли ще се носи
        все горд, от труд несъкрушен,
и ще изпълня с людокоси
        колоните на вестник "Ден"?

И ние тъй ли ще живеем
        кат сянка в есенна мъгла
и в суха жажда ще копнеем
        за нови родни светила?

Пред тебе в таз земя проклета
        жив огън ще ли затрепти,
о, деветстотин и десета,
        кажи, не носиш ли го ти?!
***

Орден

Когато някой мъдър цар
след тежкък труд потърси мир
и умори се да мъдрува,
събира той разкошен пир
и в най-големия му жар
решава да се пошегува.

Корона кривнал настрана,
с усмивка хитра на уста,
на своя златен трон се качва,
и сред гробовна тишина -
той, горд от тая висота -
великолепно се изхрачва.

И всички храчката следят -
(те виждали са неведнъж
историята вечно съща), -
че щом се лепне въз ликът
на някой тлъст държавен мъж,
тя в златен орден се превръща.