Борисов: Харесва ли ти пътят?
Чичо с колело: Масло, масло! 
***
Сценка от последните дни, на ремонтиран пътен участък от Коридор номер 8 - едно от най-новите изпълнения в жанра "как сте, как сте, хоу, хоу, хоу..." 
Аз предлагам да не обсъждаме колко точно е арогантно самодоволството на Асфалт Баши по строителните обекти, докато хора умират по стълбищата. Все пак и Даниела Дариткова каза с много хубава дикция да не се съсредоточваме в тези неприятни явления като мора по стълбищата и единичните случаи на "лоша логистика". 
Вместо туй, нека разгледаме по-внимателно думата масло, защото е хубава, стара, славянска думичка с много значения, част от много устойчиви съчетания. 
Например - короната-кризата у нас си върви по мед и масло, тоест, не среща никакви трудности, никакви пречки.
За успешно задвижен проект пък се казва, че работи като добре смазан механизъм. Смазването на механизмите също се прави с масло - машинно. 
Смисълът на този израз може и да се преобърне, ако добавим черни буквалистични краски - един човек, оставен на стълбите с привършващ кислород, е добре смазан организъм. 
Това със смазването на механизмите и организмите можем да го проследим до корените на думата масло - праславянското maz-slo (оттам и връзката с мазането и смазването). Малко прилича на съвременната дума мазало, която така добре пасва на кризисната обстановка. Въпреки че ни уверяват всеки ден от телевизора, че "кризата се управлява". 
Тук отново се самоцензурирам и отвръщам поглед от неприятните изолирани смъртни случаи на стълбите - не че не съществуват, но това не е общата картина в страната, според Дариткова - и аз се съгласявам с нея. Има хора, които ги лекуват при най-благоприятни условия и те не са изолирани случаи, защото всеки ден ги гледаме откъм врата зад волана на джипката. 
***
И след като окончателно спрях да говоря за тия национални неприятности, връщам се на Коридор Номер 8 и чичото с колелото, който с възклицанието "масло, масло!" - даде описание на всички наши успехи в пътното строителство, без да налива масло в огъня на негативистите! 
И нека вникнем във всичките нюанси на това "масло, масло!". 
Това означава, от една страна, че пътят е гладък и блести като масло. 
От друга страна - "масло, масло!" се казва и с интонациите на "мозък, мозък!" - когато искаме да кажем, че нещо ни е много вкусно. 
И по този начин чичото с колелото опровергава недалновидниците, които през годините са мърморели, че асфалтът не се яде.
Да не говорим, че асфалт се яде и в буквален смисъл, ако примерно си ядосал някой квартален бабаит в Банкя преди години. Сега вече няма такива неща почти, защото мутренските времена и кварталният бабаитлък останаха в миналото. 
Само тук-таме с неголяма сила се възраждат отделни мутренски обичаи с отнемане на бизнеси, но това е като умирането по стълбите, за което ако не говорим, ще се направим, че не се е случило - и все едно няма нищо. 
Което обаче ни напомня, че с маслото се правят и разни приятни процедури като разтривки с ароматни масла или неприятни - като да ти светят маслото. Този израз последният е жаргонен, пак от речника на тъмните мутренски субекти, които днес не дават облик на страната ни, а са една сянка от миналото. Явно изразът е свързан с християнския ритуал на миропомазването - мирото, известно и като елей, е точно светено масло. С миропомазването новопокръстеният християнин се пречиства символично от греховете. Да ти светят маслото също е вид очищение - това значи да те очистят.
Ароматните масла, както и желанието да "светиш маслото" някому могат да се проследят чак до Дамаск. 
Маслодайната Роза Дамасцена, гордостта на Казанлък, идва като сабята дамаскиня на Крали Марко - от Дамаск с османците. 
Розата от Дамаск е донесена у нас от османците, когато създали град Казанлък. Тя е известна и като Розата на Кастилия - явно пък арабите по време на Халифата са занесли в Испания същото маслодайно растение, с което толкова много се гордее Бай Ганьо. 
***
Накрая, за да завършим оптимистично, ще припомня прочутата фраза от "Майстора и Маргарита": Няма страшно, драги сънародници, Анушка вече е разляла олиото! 

Едно малко произшествие, което не определя облика на Москва!