Защо ФИФА назначи поляк за рефер на финала на Мондиал 2022
Шимон Марчиняк остана единственият приемлив кандидат след отпадането на фаворитите
Дотук полският рефер Шимон Марчиняк беше главен съдия само на два мача от Мондиал 2022, в които обаче участваха и двата отбора финалисти. В тях и Аржентина, и Франция победиха с по 2:1 - съответно Австралия и Дания.
Два дни преди финалния мач между Франция и Аржентина ФИФА определи за съдия Шимон Марчиняк. И това определено бе изненада, най-малкото защото полякът е представител на Европа, откъдето е единият финалист, но световната футболна асоциация се оказа без други опции. Защо се стигна до назначението на 41-годишния рефер от Плоцк?
Скандалите
На Мондиал 2022 не липсваха проблеми със съдиите и съответно имаше доста остри изказвания срещу тях. Ето кратка подборка, и то само от мачовете в директните елиминации:
• "Надявам се повече никога този рефер (Матеу Лаос) да не ни свири, защото не става за нищо." (вратарят на Аржентина Емилиано Мартинес след 1/4-финала с Нидерландия);
• "Неприемливо е аржентински съдия (Факундо Тело) да е на наш мач. Залагам, че Аржентина ще е шампион." (защитникът на Португалия Пепе след 1/4-финала с Мароко);
• "Много е странно, че съдия от страна, която още е в турнира, е назначен за наш мач. Той бе срещу нашия отбор." (халфът на Португалия Бруно Фернандеш след същия мач с Мароко);
• "Не мога да ви обясня колко бе лошо съдийството. Много лошо." (защитникът на Англия Хари Магуайър за бразилския рефер Уилтон Сампайо на 1/4-финала с Франция);
• "Орсато се държеше високомерно, когато изгони Манджукич. Чухме го какво казва. Оставете го да си живее в неговия свят, и това е." (треньорът на Хърватия Златко Далич след 1/2-финала с Аржентина).
Как въобще се избират съдии за мондиалите?
По квоти от всяка асоциация. Традиционно повече от всички се назначават съдии от УЕФА. Океания е стабилно на дъното, а Азия, след оттеглянето на узбека Равшан Ирматов, слезе до нивото на Африка. Континенталните конфедерации изпращат на мондиалите онези, които смятат за най-добри. И почти всеки от тях има опит в мачове под егидата на съответната конфедерация - УЕФА, КАФ, КОНКАКАФ, КОНМЕБОЛ.
Но критерият "опит" невинаги се прилага. Например на Мондиал 2022 имаше две изключения - жените Салима Мукасанга (Руанда) и Йошима Ямашита (Япония), които така и не получиха наряд, а само вдигаха таблото със смените. При това невинаги удачно - африканката например пусна на терена 12 футболисти от Австралия в мача с Франция (грешката бе поправена от колегите ѝ след няколко секунди).
Нивото на съдиите от разните континенти се различава. Едно е редовно да свириш в Шампионската лига, съвсем друго - приятелски мачове в Африка. Скоростта, игровото мислене - всичко е на различно ниво. Даже и съдията да е перспективен, нужна му е практика от интензивни мачове. Затова и на световните първенства преобладават рефери от УЕФА.
И вече на шести мондиал на европейците се падат поне 1/3 от всички мачове - винаги над 20 (от 64), като най-много бяха в Германия 2006 (28). Но и към съдиите от УЕФА претенциите са не по-малко.
Съдиите имат проблем с VAR процедурите
Преди голям турнир всички рефери слушат лекции, ходят на лагер-сборове и покриват нормативи. И формално всички са готови за такова ниво.
Но европейските съдии не са привикнали да работят в координатната система на ФИФА по въпроса с VAR асистентите. Подходът на ФИФА е следният: ако решението на съдията е грешно според VAR, той бива поканен да види ситуацията на монитора. В Европа не е така: тук съдията казва кой момент му е съмнителен и VAR съпоставя неговото описание със записа. И ако описанието съответства, но видеореферите все пак не са съгласни с решението, просто препоръчват на съдията да го промени.
Възможно е по тази причина да станахме свидетели на няколко странни VAR намеси, които накараха рефери все пак да вземат правилни решения. Например - дузпата на Роберт Левандовски в мача Мексико - Полша или играта с ръка на Хосе Хименес на Португалия - Уругвай.
Съвременните трактовки плашат даже топ реферите
За последните две години ФИФА промени мнението за игра с ръка (сега естествеността ѝ се определя от движението на тялото на играча и да се намери границата е трудно), за засадите, за единоборствата...
И като че реферите нямаха достатъчно време, за да тестват тези интерпретации. Ако с ръката на Хименес, която се стреми към опора, е ясно за всички (това не е фаул) с изключение на съдиите, то с покриването на топката с тяло не всичко е изяснено. Все още няма разбиране къде е границата между желанието на играча нечестно да заработи дузпа и да скрие топката с тяло (например момента с падането на катареца Акрам Афиф в мача срещу Сенегал).
Изглежда съдиите са се договорили да не свирят малките нарушения, но видяхме дузпата срещу Кристиано Роналдо - грешно решение според ФИФА. И друг пример: жълтият картон на мароканеца Софиан Буфал за сблъсъка с Тео Ернандес (Франция) в полуфинала. Мексиканският рефер Сесар Артуро Рамос назначи свободен удар за французите, но поне половината съдии на Мондиал 2022 щяха да дадат знак играта да продължи...
Как за финала бе избран полякът Марчиняк?
Шефът на съдиите във ФИФА Пиерлуиджи Колина се вкара в капан, след като в I кръг на груповата фаза назначи не най-добрите рефери. Веднага започнаха грешките и напрежението върху съдиите вече нямаше как да бъде свалено.
В плейофите се появиха нови проблемни точки - почти всички арбитри бяха от страни, чиито отбори все още играеха в турнира. И това провокира нервност у играчи и треньори.
Тук вече става въпрос за географския принцип, възприет от ФИФА. Най-добрите съдии основно са представители на страните, които остават най-дълго в турнира - Бразилия, Франция, Испания, Аржентина, Англия. Тези рефери не трябва да ръководят мачове на своите отбори. Не може и на тези тимове, с които техният отбор може да се срещне в следващите фази. Не може и на страни, с които техният отбор вече е играл.
На предишни първенства нямаше такива проблеми - положението спасяваха рефери от държави, които или въобще не участваха, или отпадаха рано (Ирматов, Чакър, Роки, Скомина, Мажич, Ериксон, Де Блекере, Телес, Михел, Бусака и др.). Наличието на поне двама-трима арбитри от екстра класа от нефутболни страни би позволило на ФИФА да покрие повече мачове без проблеми. Италианецът Даниеле Орсато единствен от настоящите топ съдии е такъв, защото Италия не участва. Но той от самото начало не бе явен фаворит за финалния мач, затова получи два мача в групите и полуфинал.
И това доведе до съмнителни кандидати за финала. Първоначалните фаворити бяха Дани Маккели (Нид), Матеу Лаос (Исп) и Алиреза Фагани (Иран). Но Маккели е аут от сметките заради отпадането на Нидерландия от Аржентина. Лаос пък на същия този 1/4-финал не изгони Паредес и загуби контрол, след което бе отпратен от ФИФА да се прибира в Испания. Фагани също бе отпратен - след играта с ръка на Хименес по време на Португалия - Уругвай в груповата фаза.
Така главен кандидат остана полякът Шимон Марчиняк, който получи назначението. И това само по себе си е събитие, защото от 1994 г. финалът не е поверяван на европейски арбитър, който няма във визитката си финал в Шампионската лига.
Все пак в Катар Марчиняк беше главен съдия само на два мача, в които участваха и двата отбора финалисти. В тях и Аржентина, и Франция победиха с по 2:1 - съответно Австралия и Дания. В тези срещи нямаше суперспорни моменти, нямаше и негативни изказвания срещу поляка. В двата двубоя Марчиняк не отсъди дузпа и показа общо 5 жълти картона, от които само един на някого от финалистите - на французина Жул Кунде.
Но, има едно голямо НО: в Катар Полша загуби и от Аржентина (0:2 в групата), и от Франция (1:3 на 1/8-финалите), обаче второто поражение изхвърли "дружина полска" от световното...
можете да направите дарение през PayPal
