Нещо странно се случва на това световно първенство по футбол. Разбира се, там стават много странни неща, но това изглежда като едно фино развитие, като тиха промяна в тона и естетиката на играта. Забелязва се в телевизионното отразяване от Мондиал 2022, с неговите дълбоки фокуси, въртящи се въздушни кадри - един продукт, който става все по-кинематографичен и като обхват, и като стил.

Този процес започна от известно време и непрекъснато се развива. Но може би по-стряскащото му продължение е начинът, по който дигиталният свят се прелива към изживяването на живо.

През по-голямата част от ХХ век футболът съществуваше в две паралелни вселени. Едната бе с билети и стадиони, трева и седалки, фенове и скандирания - свят, в който всичко можеше да се види, чуе, помирише и докосне. След това дойде играта, филтрирана през ТВ екраните - свят на бутончета и пиксели, опосредстван от коментаторите и телевизионните продуценти, от редакторите и тематичната музика.

Мондиал 2022 в Катар е може би първото световно първенство, в което

разделението между тези два свята вече не е ясно изразено,

те започнаха да се сливат. Човек може да почувства това още от момента, в който се изкачи по стълбището и пристъпи към трибуните, което на това първенство дава усещането не за влизане в спортно съоръжение, а повече като преминаване през лъчезарен и пулсиращ портал. 

Силна, нагнетяваща музика изпълва всяко възможно пространство и отвор. Оглушителният шум спира едва няколко секунди преди началото на мача, за да избухне отново миг след свирката на рефера за край на играта. На огромните екрани рекламите за криптотърговия се състезават за внимание с бумтящия глас на спикера на стадиона, който говори бързо, много и патетично - като цирково конферансие.

На трибуните човек смътно осъзнава, че около него има хиляди фенове, които скандират и пеят, но въпреки това тяхната шумотевица е заглушена от официално лицензирания шум, струящ от мощните тонколони. Като ирония - от време на време конферансието подканя публиката "да вдигне малко шум". Но да надвикаш колоните е общо взето загубена кауза. На Мондиал 2022 няма значение колко сте шумни -

можете да скандирате само когато ви кажат

А дори и когато мачът започне, виртуалният свят по някакъв начин успява да проникне. Несъмнено, ТВ зрителите вече са свикнали с призрачните, безплътни дигитални "манекени" от полуавтоматичната VAR технология. Но за зрителите на стадиона това е само една малка част от непрекъснатата компютърно генерирана циклограма, разиграваща се на гигантските екрани.

Анимирани графики се появяват през няколко секунди, показвайки купища статистически данни - отнемания на топката, притежание на топката, посоки на атаките, защитни линии, брой на удари и т.н. С развитието на мача екраните започват да показват повторения на случили се по-рано инциденти. По някаква необяснима причина тези повторения са с компютърно генерирани изображения, така че феновете виждат дигиталния аватар на Бруно Фернандеш да подава към дигиталния аватар на Кристиано Роналдо вместо истински запис на ситуацията, станала пет минути по-рано.

И всичко това е, ако решите да гледате от трибуните само със собствените си очи. А ако "цъкнете" на смартфона си приложението FIFA+, ще се отвори една изцяло нова панорама. Използвайки добавената реалност на това приложение, можете да насочите телефона си към терена и да видите как той се трансформира в топлинна карта, да наслагвате статистики на живо върху тревата, да гледате същите повторения, които гледат у дома ТВ зрителите от цял свят, на забавен каданс и колкото пъти искате. 

От технологична гледна точка това е впечатляващо. Но повдига един фундаментален въпрос: ако бъдещето на футбола е да гледате мач от трибуните през смартфона си,

какъв е точно смисълът да сте там?

Без съмнение този живо/дигитален хибрид е насочен към по-младия сегмент от пазара - генерацията, която израсна, консумирайки голяма част от футбола не на стадионите или пред телевизорите, а чрез конзолите за видеоигри, напоследък и чрез онлайн игри, като FIFA Ultimate Team. 

И наистина - онова, което виждаме, не е сливане на стадионното с телевизионното изживяване, а сливането и на двете с геймърското изживяване - с неговия мощен саундтрак, с интуитивните му усещания и кинематични визуализации, с постоянния скролващ поток от данни и графики... 

Където и да се намирате, където и да гледате, футболът прилича на все по-подбран продукт, предлагайки илюзията за постоянен потребителски контрол.

Това е първото Web3 Световно първенство (Web3 World Cup - пакет онлайн игри трето поколение, пуснат от ФИФА преди началото на Мондиал 2022 - б.р.) и Катар в много отношения е перфектната епруветка за този смел експеримент: метавселената като държава, неспокоен свят от наслагващи се един върху друг слоеве, където никога не сте сигурни кое е реално и кое виртуално или пък дали изобщо има смисъл да се прави разлика между двете.

В мола "Виладжио" в Доха има венециански канал и гондолиер, който ще ви повози из тази реплика на Венеция, а понякога по улиците усещате силна струя студен въздух и не можете да разберете откъде идва. Същевременно официалната посещаемост на мачовете е по-голяма от капацитета на стадионите. Всичко е реално и нищо не е истинско...

В крайна сметка, ако онова, което виждаме на Мондиал 2022, е все повече аранжирано, до каква степен може да му се доверим? Това все още спорт ли е, или просто развлекателен продукт, умело и красиво опакован като спорт? Все въпроси без категорични отговори. Но в крайна сметка футболът е нашата игра и всеки може да я играе както иска...