Сериозни са разликите между изследователските университети по отношение на показателите им за научна дейност. Това показват данни на МОН, поискани от "Сега" по закона за достъп до обществена информация за точките, с които въпросните висши училища са класирани.
Най-напред в списъка на изследователските са Медицинският университет в София с 82 593 точки и Софийският университет "Св. Климент Охридски" с 80 323 т. Медицинските университети в Пловдив и Варна са класирани съответно с 30 663 и с 36 748 т. Техническият университет-София е получил 17 208 т., Пловдивският университет - 16 970, а ХТМУ - 9983 т., което е 8 пъти разлика с първите.
Всички тези 7 висши училища защитиха присъствието си в Списъка през 2025 г., когато изтече 4-годишният им статут, даден през 2021 г. Тогава бе променено и постановлението за критериите за оценка на университетите, като минималният брой точки се увеличи от 1000 на поне 8000. Съответно и 7-те висши училища покриват новото изискване.
Възниква питането дали останалите 5 университета, които в момента също са в Списъка, минават новия праг от 8000 т. Тракийският университет в Стара Загора, МУ-Плевен и Русенският университет са със статут на изследователски от 2022 г. - съответно с 1273, 1284 и 1009 т. От 2024 г. в Списъка са и Югозападният университет и Бургаският държавен университет - съответно с 1166 и 1010 т. Въпросните два университета следва да защитят статута си отново през 2028 г., а първите 3 - през 2026 г.
От МОН обясниха, че Списъкът на изследователските университети се формира въз основа на периодична оценка на научноизследователската дейност и научния им капацитет, като те се включват в него за 4 г. Списъкът се актуализира ежегодно, като нови висши училища се добавят след провеждане на нова процедура.
"В нормативната уредба не е регламентирано прекратяването на статута на вече включени в списъка висши училища, преди изтичането на 4-годишния срок. Поради това този статут се запазва за целия период, независимо от последващи промени в методиката за оценка", поясняват от МОН.
Оттам обясняват, че е допустимо отделни висши училища да бъдат оценени по различни методики, когато между отделните процедури по определяне на изследователските висши училища е настъпила промяна на методиката за оценяване. Новите включвания обаче не засягат валидността на вече предоставения статут.
"Прагът не е механично увеличен от 1000 на 8000 т. Увеличението е естествен резултат от цялостна промяна във формулите и скалата на оценка, включващи различни коефициенти, показатели и т.н. Поради тези съвсем различни системи на оценяване не може да бъде направено заключението, че изследователско висше училище, което е получило над 1000 т. по предходно прилаганите формули за оценка, сега не достига новия минимален праг", казват оттам.
Показатели
Показателите за оценка на университетите бяха актуализирани през 2025 г., като те вече се оценяват по 4 показателя - научни публикации в издания, реферирани в международни бази данни Scopus и Web of Science, научни монографии, видими в тези бази данни, независими цитирания (без автоцитирания) в тях и продукти на интелектуалната собственост - патенти за изобретения, заявки за патенти, полезни модели и др. От тях бяха премахнати първоначалните показатели от 2021 г. - "научен капацитет и възпроизводство на академичния състав - защитили докторанти и учени, придобили научна степен "доктор на науките" и "обществено и икономическо въздействие - чрез изразходвани парични средства за научноизследователски и развойни дейности, както и привлечени средства от комерсиализация на научни резултати и от изпълнение на проекти с бизнеса".
