Медия без
политическа реклама

Икономика в АУБ носи 3000 лв. заплата, в ТУ-Габрово - 1000 лв.

Дисбалансите между университетите са и по отношение на реализацията на студентите

Илияна Кирилова
Все още има значение не само какво учиш, но и в кой университет го учиш, показва Рейтинг 2021.

Едно е да учиш икономика в Американския колеж, в Софийския университет или в УНСС и съвсем друго - в Бургаския свободен университет, Русенския университет или в Техническия университет - Габрово. В първия случай студентите могат да се надяват на прилична заплата от 2-3 хил. лв., а във втория - на малко над 1000 лв. доход. Тези и други дисбаланси се наблюдават за поредна година в Рейтинга на университетите за 2021 г.

Икономиката продължава да бъде най-масовото професионално направление в родните вузове, макар и с доста по-малко студенти от преди 5-6 г. - кандидат-икономистите у нас в момента са 29 321 души. Освен това, обучение по нея се предлага в цели 26 висши училища у нас, дори и в такива, чиито профил няма нищо общо с икономиката. Тази масовост очевидно води и до дисбаланси. 

Студентите, учили икономика в Американския университет в Благоевград, могат да се надяват на най-висок облагаем доход измежду колегите си, завършили в други вузове тази специалност - 3013 лв., показва Рейтинг 2021 г. Дипломата от Софийския университет по тази специалност носи 2879 лв. облагаем доход, а от УНСС - 1986 лв. Разликите с някои вузове обаче са близо три пъти. На другия полюс например са Бургаският свободен университет, при който завършилите икономика получават 1123 лв., Русенският университет - 1068 лв. и на Техническия университет-Габрово - 1057 лв. Прави впечатление, че това направление в някои частни университети като например Международното висше бизнес училище в Ботевград "върви" с по-високи доходи - 1566 лв., отколкото например в специализирани икономически вузове като Стопанската академия в Свищов -1315 лв. и Икономическия университет във Варна - 1208 лв.

Разликите са факт, но при отчитането им трябва да се има предвид големината на съответното висше училище, броя на студентите и на програмите му в дадено професионално направление, посочи Георги Стойчев от "Отворено общество". В Американския университет икономика например учат под 100 студенти, в СУ - около 600, а в УНСС - над 10 хиляди студенти, разпределени в над 50 специалности за бакалавър и още толкова за магистър.

По отношение на доходите след завършване на университет ножицата е широко отворена за още редица направления. При информатика и компютърни науки например разликата между вузовете в началото и в края на класацията е над 3 пъти. Това направление изглежда най-перспективно да се учи в Софийския университет - там информатиката носи 4930 лв. облагаем доход, следван от Нов български университет - 3977 лв. и АУБ - 3248 лв. В дъното на класацията е Шуменският университет, при който завършването на информатика води след себе си 1351 лв. заплата, следван от Русенския университет - 1615 лв. и Югозападния университет - 1609 лв. 

По същия начин завършилите администрация и управление в АУБ могат да се надяват на 3880 лв., а в Икономическия университет във Варна - едва на 1183 лв. и само на 1174 лв. - в Русенския университет.

Енергетиката носи на завършилите я в Техническия университет-София 2279 лв. облагаем доход, а в Университета по хранителни технологии в Пловдив - 1623 лв. 

Комуникационна и компютърна техника "върви" с 3430 лв. облагаем доход в ТУ-София и с 1347 лв. в Бургаския университет "Ас. Златаров" и 1225 лв. в Шуменския университет.

Желаещите да учат туризъм също трябва да внимават - ако го завършат в СУ, биха могли да очакват 1677 лв. доход, а ако е във Великотърновския университет - едва 991 лв. В Икономическия университет- Варна това направление върви също с по-ниски доходи - 1065 лв., а на най-високи, за всеобща изненада, могат да се надяват завършилите Лесотехническия университет - 1746 лв.

Театрално и филмово изкуство носи най-висок доход, ако е завършено в Нов български университет - 1525 лв., а най-малко - ако е в театрален колеж "Л. Гройс" - 817 лв.

Значително по-малки са разлики в данните за средния доход в зависимост от конкретния вуз в направленията, подготвящи кадри основно за отбраната, образованието и здравеопазването. Дипломата по педагогика осигурява на завършилите я между 1100 и 1400 лв., без значение в кое висше училище е получена. В СУ тя носи доход 1405 лв., в Бургаския "Ас. Златаров" - 1246 лв., в Пловдивския университет - 1243 лв., във Великотърновския университет - 1234 лв., в Шуменския университет - 1231 лв., в Бургаския свободен университет - 1220 лв., в Русенския университет - 1200 лв., в ЮЗУ - 1144 лв. И тук има изненада - най-високият облагаем доход, който се вижда в рейтинга за завършилите педагогика, принадлежи на завършилите тази специалност в ТУ-София - 1505 лв.

 

РЕАЛИЗАЦИЯ

Любопитен е и показателят "регионална реализация на позиция за висше образование" в рейтинга, при който също се наблюдават огромни дисбаланси при една и съща специалност в зависимост от различните университети. Той показва дела на завършилите през предходните 5 г. студенти, работещи на позиция, която изисква висше образование и осигурена от работодател от региона, в който се намира тяхното висше училище. При направление икономика той е най-висок в АУБ - там 87.5% от студентите се реализират в региона на позиция за висше образование и най-нисък - в УХТ-Пловдив - едва 15.95%. В СУ този показател е 71%, а някъде по средата са НВУ - с 51% реализация на икономистите си и УНСС - с 49.48% регионална реализация.

При математиката най-висока е регионалната реализация на завършилите я в СУ - 83.7%, следвана от ТУ-София - 67%, Шуменския университет - 56%, Пловдивския университет - 37% и едва 30.7% в Шуменския университет.

Дипломата по общо инженерство от Минно-геоложкия университет гарантира регионална реализация за 55% от студентите, от ТУ-София - за 54% от завършилите го, докато при ХТМУ този дял е 40.9%, при Шуменския университет - почти 36%, а при Тракийския университет - едва 7.4%.

Учудващо, но учещите психология имат най-голям шанс за регионална реализация, ако са завършили във Военната академия "Г. С. Раковски" - там този показател е 81%, показва Рейтингът. В СУ и Пловдивския университет делът на завършилите и работещи на позиция за висше образование в региона са 65 на сто. Най-накрая е ЮЗУ - с 49% реализирани психолози.

 

Рекорден скок на безработицата при младите висшисти регистрира тазгодишно 11-то издание на Рейтинговата система на университетите в България. За първи от 5 г. насам нивото й минава 3% и за тази година е близо 3. при 2. м. г.

 

Още по темата