Quantcast
Рейтинг 2021: Рекорден скок на безработицата при младите висшисти | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / Просвета

Рейтинг 2021: Рекорден скок на безработицата при младите висшисти

Най-висок доход носи "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет - 4930 лв.
Обновена
2 954
 Илияна Кирилова
Студентите у нас през 202/21 г. са се увеличили с над 4000 и вече са 202 605.

Рекорден скок на безработицата при младите висшисти регистрира тазгодишно 11-то издание на Рейтинговата система на университетите в България. За първи от 5 г. насам нивото й минава 3% и за тази година е близо 3.5% (при 2.8% м.г.), като най-силно засегнати са завършилите направление туризъм. Повечето от останалите показатели, свързани с реализацията на студентите обаче - като облагаем доход и др., отчитат подобрение. Както и м.г., направлението, което носи най-висока заплата, продължава да е Информатика и компютърни науки в Софийския университет - 4930 лв., което е с около 400 лв. повече от 2020 г. На фона на намаляващия брой студенти през последното десетилетие Рейтинг 2021 отбелязва и начало на положителна тенденция на плавен ръст на студентите у нас - т.г. те са над 202 хиляди, което е с 4 хиляди повече от м.г.

 

Студенти

Изненадващо, данните от рейтинга показват, че студентите през 2021 г. са се увеличили с над 4000 в сравнение с 2020 г. и достигат до 202 605 души, т.е. настъпва краят на продължилата през предходните 10 г. тенденция за ежегоден спад в броя им. Обяснението е, че сега берем плодовете на високата раждаемост през 2003 г., продължила до към 2009 г. Това означава, че тенденцията няма да е момента, а ще продължи и в следващите години, но по прогнози на експертите - до 2028 г. "Това е демографски бонус, който ще получат университетите и който би следвало да използват, за да се подготвят добре за спада след това", посочи Георги Стойчев от "Отворено общество", което изготвя рейтинга.

Ако преди 11 г. трите най-масови направления са били икономика, администрация и управление и право, днес класацията изглежда по-различно. Сега е нея са икономика с 29 321 действащи студенти, но и педагогика - с 16 719 студенти и медицина - 13 186. За първи път администрация и управление с 13 137 студенти не попада сред топ 3 и се нарежда на 4-то място след медицина, което е показателно за продължаващото преструктуриране на висшето образование, отбелязва Стойчев. 

Най-голямото висше училище остава Софийският университет - с 22 250 бъдещи висшисти. На второ и трето място са Пловдивският университет и УНСС - съответно с 16 580 и 14 600 студенти. 12 университета в страната имат под 1000 възпитаници. 13% от студентите са в частни висши училища, като най-често следват в специалности в областта на изкуствата.

През миналата академична година най-много е скочил броят на първокурсниците в педагогика на обучението по - с 24% и в педагогика - с 9%. Бъдещите лекари също са се увеличили - с 6%. В същото време студентите в направление обществено здраве са намалели с 11%, а изучаващите туризъм - с 10%.

"Съгласно Стратегията за висше образование намалихме приема в раздутите професионални направления, но това се оказва недостатъчно, за да запълним с качествени студенти много други направления, в които има остра нужда от специалисти. Математиката е с изключително добра реализация и заплащане, но още страда от нисък интерес. Непрекъснато имаме посещения от фирми, търсещи инженерни специалисти, които казват, че имаме много качествено висше образование в тези специалности. нямаме обаче достатъчно студенти, следващи инженерни специалности", коментира акад. Денков. Затова, по думите му, ще продължи подкрепата за тях, вкл. чрез премахване на таксите за следване, специални стипендии за защитените специалности, и сключване на договори с фирми, в които студентите се задължавта да работят 5 г. и др. 

 

Чуждестранни студенти

Рейтингът отбелязва и повишаване на дела на чуждестранните студенти - ако през 2013 г. те са били 4%, то през 2021 г. делът им повишава до над 8%. Най-много чуждестранни студенти учат у нас медицина (58%), стоматология (43%) и ветеринарна медицина (31%). В още три професионални направления те надхвърлят 10% от броя на действащите студенти - фармация (12%), транспорт, корабоплаване и авиация (12%) и музикално и танцово изкуство (12%). "Това показва, че се разширява техният профил - появява се прозорец, в който може да се развиват висшите училища, за да привлекат повече чуждестранни студенти", коментира и просветният министър Николай Денков.

 

Безработица

На фона на икономическите ефекти от пандемията, делът на регистрираните безработни сред завършилите родни вузове през последните 5 г. се покачва средно до 3.5% през 2021 г. за разлика от м.г., когато този дял бе 2.8%. Това е най-високата безработица, регистрирана сред завършилите от 2015 г. насам. Ако миналата година само в 19 направления безработицата бе над 3%, то сега броят им нараства до 31. 

Традиционно, най-ниска безработица под и около 1% и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) има сред завършилите медицина, фармация, стоматология и венно дело. Над 90% реализация на позиция, изискваща висше образование, се наблюдава и сред завършилите направление теория и управление на образованието. Най-висока безработица (5.9%) и най-ниско приложението на придобитото висше образование (21%) се наблюдава сред завършилите туризъм. Много безработни висшисти има още сред завършилите социални дейности (5.21), науки за земята (4.78), хранителни технологии (4.5) и материали и материалознание (4.4). 

Металургията се отличава с много силна добавена стойност - в нея влизат студенти с най-нисък успех, но след това излизат с много високи доходи. По същия начин се откроява и направлението проучване и добив на полезни изкопаеми.

Другите показатели за реализацията на висшистите обаче се подобряват. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до близо 18% през 2021 г. от над 25% през 2014 г. Делът на наетите висшисти пък, които през първите 5 г. след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до близо 53% през 2021 г. (от под 46% през 2014 г.).

 

Доходи

Средният осигурителен доход на завършилите през 2021 г. нараства, достигайки до 1520 лв. при 1373 лв. през м.г. (и едва 867 лв. през 2014 г.). В сравнение с предходната година най-голямо увеличение на средния осигурителен доход се наблюдава сред завършилите професионалните направления, които подготвят специалисти за здравеопазването и образованието. Средният осигурителен доход при завършилите медицина т.г. се увеличава с 35%, на завършилите здравни грижи - с 30%, а при завършилите педагогически и образователни направления увеличението е средно с между 17% и 20%. 

Расте и облагаемият доход на висшистите - през 2020 г. той е бил средно 1456 лв., докато през 2020 г. се увеличава до 1631 лв. Най-високи средни доходи носят направленията информатика и компютърни науки (3045 лв.), математика (2496 лв.), комуникационна и компютърна техника (2425 лв.), обществено здраве (2347 лв.), проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми (2320 лв.), медицина (2240 лв.), металургия (2175 лв.),  електроника, електротехника и автоматика (2003 лв.) и военно дело (1931 лв).

С най-нисък облагаем доход са направленията ветеринарна медицина (977 лв.), стоматология (1021 лв.), изобразително изкуство (1090 лв.), социални дейности (1128 лв.) и туризъм (1144 лв.). 

Разбивката по университети по отношение на доходите показва, че най-висок облагаем доход може да очакват студентите, завършили Информатика и компютърни науки в Софийския университет - 4930 лв. Следват тези, получили диполома от Нов български университет по същата специалност -3977 лв. На трета позиция по доходи се нареждат завършилите администрация и управление в Американския университет (3880 лв.), на 4-та - математика в СУ (3431 лв.), а на пета - комуникационна и компютърна техника в ТУ-София (3430 лв.). Най-ниските доходи са при театрално и филомово изкуство в колеж "Л. Гройс" (817 лв.), стоматология в МУ-Пловдив (872 лв.) и изобрзително изкуство в Югозападния у-т (902 лв.).

 

Наука

Рейтинг 2021 поднася добри новини и по отношение на науката в родните вузове - продължава тенденцията за увеличаване на броя на международно разпознаваемите научни публикации на българските висши училища в международните бази данни. Броят на научните публикации в Web of Science през петгодишния период 2016-2020 г. е приблизително 19 000 и надхвърля с 1400 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2015-2019 г.), когато те са били 17 600. Публикациите в Scopus за 2016-2020 г. са 18 400 на брой и надхвърлят с над 2400 броя на публикациите през периода (2015-2019 г.), когато те са били 15 950.

 

Дисбаланси

Рейтингът за поредна година регистрира огромни различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от това където е учил човек. В много направления, като например икономика, администрация и управление, комуникационна и компютърна техника и информатика и компютърни науки, разликите по тези показатели между завършилите различните висши училища често надминават 2 пъти. Значително по-малки разлики в данните за реализацията на завършилите в зависимост от конкретния вуз се наблюдават в направленията, подготвящи кадри основно за отбраната, образованието и здравеопазването. 

 

Лидери

Софийският университет е първи в 23 от общо 30 професионални направления, по които предлага обучение. Техническият университет-София има 6 първи места от общо 11 направления, в които подготвя студенти. Медицинският университет-София е първи в четири направления, ХТМУ - в три. Американският, Аграрният в Пловдив и Тракийският университет имат по две първи места. Други 12 висши училища оглавяват по една класация. В осем професионални направления класациите се оглавяват от университети извън столицата, а в три професионални направления - от частни висши училища.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още

Студентите ще могат да учат в два вуза едновременно

12.01.2022

937
Само осем студенти са избрали да учат безплатно и да останат у нас
ЕС дава 7 млн. лв. за студенти от уязвими групи

07.01.2022

199