Също както някои ректори и министерството на образованието внезапно откри съществуването на два Съвета на ректорите. Това се разбра от отговор на просветния министър проф. Георги Вълчев на парламентарен въпрос на депутата Ангел Янчев от "Възраждане". С кой ще работи той, след като според тълкуването му настоящият Съвет на ректорите не функционира по закона за висше образование, a друго сдружение няма, така и не стана ясно. За сметка на това пък проф. Вълчев заяви общо, че ще работи с "всички университети, не с избрани".
Припомняме спора - преди седмици ректорът на НАТФИЗ проф. Мирослав Дачев изненадващо оспори легитимността на настоящия Съвет на ректорите, заявявайки, че той функционира по закона за юридическите лица с нестопанска цел, а не по чл. 23 от Закона за висше образование (ЗВО), както би трябвало. Tази седмица той събра 26 ректори на висши училища, с които подписаха декларация, с която се разграничиха от настоящия съвет и заявиха, че искат да членуват само в Съвет, който е по ЗВО.
Според юристи действията им са абсурдни, защото настоящият Съвет на ректорите функционира именно по закона за висше образование и няма две сдружения, а само едно. Адв. Калин Костов, юрист на Съвета на ректорите от времето на мандата на предходния председател акад. Лъчезар Трайков, вече даде достатъчно аргументи в подкрепа на тази теза. Същото направиха и ректори доайени, които са били председатели или в управлението на Съвета на ректорите през годините - те изразиха възмущение от опитите да се изфабрикуват два съвета и да се подложи изобщо на съмнение легитимността на настоящия орган, който единствен официално изразява общите интереси на академичната общност пред държавата вече над 30 г. и с работата и авторитета си според тях се е превърнал "в реален пазител и гарант на академичната автономия през годините на прехода".
Министърът днес започна с уговорката, че не е в правомощията му да се произнася по спорове за легитимност, тъй като такива правомощия има съдът. Все пак, той заяви, че Съветът на ректорите е правна фигура, учредена по чл. 23 от Закона за висше образование (ЗВО), която не е самостоятелно юридическо лице. "Създаването на Съвета на ректорите, както е предвидено в закона, не изисква специална процедура, нито пък препраща за уреждане към друг закон, т.е. Съветът на ректорите е създаден екс леге и според чл. 23 от ЗВО се състои от всички ректори на всички висши училища", посочи той. И допълни за сравнение, че когато създаването на организационна структура изисква специален ред, то законът го посочва изрично.
"Липсата на правоспособност и правосубектност на Съвета на ректорите е в синхрон с функциите му, които са само консултативни и координиращи, изпълнението им не изисква юридическа самостоятелност, т.е. функциите му са публично правни. За разлика от него, Сдружението Съвет на ректорите на висшите училища е самостоятелно юридическо лице, което извършва дейност по закона за юридическите лица с нестопанска цел. Целите и дейността му са в обществена полза и това е въпрос на самоопределяне, а не на изрично възлагане от законодателя на публично правни функции. Сдружението Съвет на ректорите е израз на свободата на сдружаване, всеки може да прекрати членството си в него. Съветът на ректорите по чл. 23 на ЗВО включва всички ректори на всички висши училища", заяви Вълчев.
По думите му са неприемливи аргументите, че чл. 23 има предвид Сдружението Съвет на ректорите, тъй като юридическо правоприемство не може да се извлича по тълкувателен път. "За да е налице такова, е необходима изрична правна разпоредба. Затова може да се заключи, че Съветът на ректорите по ЗВО и сдружението Съвет на ректорите са две различни правни фигури, които са учредени и фигурират по различни закони", заяви той. И подчерта, че МОН ще изпълнява Закона за висше образование и ще координира дейността си със Съвета на ректорите по чл. 23., както е предписано от законодателя.
"Последната сбирка на ректорите също не представлява Съвета на ректорите по ЗВО, тъй като тази сбирка е подкрепена от 26 ректори, т.е. ние също нямаме пълно представителство на ректорите на висшите училища. Зачитаме правото на свободно сдружаване, МОН е отворено и няма да изолира нито една организация или висше училище, държавно или частно, от легитимно обществено обсъждане и ще работи с тях", наблегна министърът.
"Разбирам, че МОН взема страна по казуса и няма да работите с някое от сдруженията, независимо че от 33 г. Съветът на ректорите е признат и Софийският университет е част от Съвета на ректорите. Разбирам, че ще поправите една историческа несправедливост - органът да не е отделно сдружение, а да е събрание на ректорите, който да избере председател и с него ще работи МОН", заяви Ангел Янчев. "Никъде в отговора си не съм казал, че ще пренебрегна съществуващите сдружения във висшето образование. Ще работим със всички, а не със избрани", заяви проф. Вълчев.
Становището на министъра обаче повдига редица въпроси - как настоящият Съвет на ректорите е функционирал 33 г. и е бил признаван не само от държавата, но и от международни партньори, означава ли това, че досега не е имало легитимен Съвет на ректорите и всеки досегашен министър е работил с нелегитимна организация, ще се създава ли сега нов Съвет, ще се преучреди ли настоящият, кой ще оглави и т.н. "Очевидно е, че въпросът вече става политически, борбата е кой ще представя ректорите пред МОН и ще взема решенията", смятат запознати.
Призив за академично единство
Час след изказването на министъра от Съвета на ректорите призоваха за академично единство и изразиха безпокойство от "публичните позиции и действия, които могат да доведат до разделение чрез съществуването в правния мир на две организации, носещи едно и също име - Съвет на ректорите".
"Легитимни са усилията на поколенията ректори преди нас, които поставиха основите му в началото на демокрацията. Легитимни са усилията на хилядите преподаватели, които през годините подпомагаха неговото развитие. Легитимна е и отговорността ни днес да не допуснем разрушаването на единния глас на българската академична общност", заявиха оттам. И предупредиха, че никой няма да спечели от съществуването на два Съвета, а още по-сериозен би бил рискът, ако представителството на университетите бъде сведено единствено до консултативна функция към изпълнителната власт.
