Медия без
политическа реклама

Финансиране за качество в училищата няма да има още 3 г.

Нищо не е направено, за да се изготви оценка на постиженията на децата в детските градини

Учителите нямат мотив да преподават по-интересно, няма и стимули или (финансови) последствия за по-добро или по-лошо преподаване. Всичко е оставено на съвестта на отделните преподаватели.
Илиана Димитрова
Учителите нямат мотив да преподават по-интересно, няма и стимули или (финансови) последствия за по-добро или по-лошо преподаване. Всичко е оставено на съвестта на отделните преподаватели.

Последните 3 г. са били загубени по отношение на финансирането на училищата според качеството на предлаганото обучение - мярка, записана в училищния закон, която има огромен потенциал да доведе до по-високо качество на образованието. Видно от проекта за промени в наредбата на финансиране на образователните институции, предложен от МОН, тя се отлага с още 3 години - за 2027 г. 

Това е второ поредно отлагане с три години - мярката първо трябваше да влезе в сила на 30 юни 2021, но бе удължена до 30 юни 2024 г., а сега - до 30 юни 2027 г. В този срок МОН следва да подготви методология за определяне на образователните резултати на детските градини и училищата, на базата на която те трябва да получават средства за повишаване на качеството на образованието.

Новият училищен закон разпореди, че освен за издръжка на обучението, за материална база и др. училищата и детските градини следва да получават и "средства за повишаване на качеството на образованието и образователните резултати". Парите трябва да се предоставят на училища, които имат както високи, така и ниски или повишаващи се резултати - най-добрите могат да ги ползват за поощряване на учители, по-слабите - за мерки, повишаващи оценките на учениците. Тези резултати следва да се определят именно по методология, утвърдена с наредбата за финансирането, като нейн задължителен елемент е оценката от инспектирането, а за училищата - и резултатите от обучението.

Докато за училищата се вземат предвид резултатите на учениците от матурите и националните външни оценяване, то за детските градини липсва възможност за оценка на постиженията на децата и на степента на готовност при постъпването им в 1 клас. "Това на практика не позволява прилагането на методологията в частта й за оценка на резултатите от обучението в детските градини и началните училища, както и в началния етап в останалите училища, в които се обучават ученици от 1 до 4 клас", пишат от МОН.

Липсата на оценка на постиженията на децата в детските градини бе сред основните причини въпросната методология да се отложи от 2021 за 2024 г. Оказва се, че 3 години по въпроса не е направено нищо, тъй като това е основният мотив за отлагането й сега с още нови 3 години - до 30 юни 2027 г. "Основната причина, поради която не могат да бъдат оценени постиженията на децата в детските градини, е липсата на оценка на входящото ниво при постъпването им в детската градина и на степента на готовност при завършването на трета подготвителна група, респективно при постъпването им в 1 клас. Това е и основна причина да не могат да бъдат изпълнени изискванията на училищния закон за утвърждаване на методология за определяне на образователните резултати", пише в мотивите към проекта, който звучи като дежавю.

Липсата на оценка за детските градини всъщност не е единствената пречка за изготвяне на въпросната методика за определяне на образователните резултати. В нея освен резултатите на учениците от НВО и матурите следва да се вземат и оценките от инспекциите, направени от Националния инспекторат по образованието. Преди 3 г. прогнозите бяха, че тази година ще бъде завършен един пълен цикъл на инспекции на всички училища у нас, но НИО не е успял да направи проверки дори в половината от образователните институции.

 

Залъгалки 

Все по-мътна става съдбата и на дългоочаквания стандарт за качество, за който просветният министър проф. Галин Цоков многократно е казвал, че е готов и ще представи "следващата седмица". На него се възлагаха надежди да даде обективна оценка на училищата - вземайки под внимание не само резултатите на учениците от изпитите, но и спецификите на самото училище - дали има уязвими ученици, с какво образование са родителите, в малко населено място ли е и т.н. Крайната цел на такъв стандарт, или методика за добавената стойност в училищата, е те да получават допълнителни средства на база измереното качество, които те да ползват или за повишаване на заплатите на учителите, или за повишаване на образователните резултати (за слабите училища). Това би било реален мотив едно училище или учител да се стреми да подобрява работата и методите си преподаване. Такъв в момента няма - той зависи от личното желание на всеки, а както изглежда, няма да има и близко бъдеще.

 

 

 

Още по темата