На връх 24 май отправяме поглед към носителите на просветата - учителите. В ерата на изкуствения интелект ролята им става още по-ключова за развитие на обществото - не просто да преподават знания на учениците, а да ги мотивират и учат на умения за живота. Представяме ви няколко вдъхновяващи истории на учители, преобръщащи съдби. Всички те са минали през обучения на фондация "Заедно в час", която т.г. празнува 15 г. - "15 години с хората, които вярват, че всеки ученик може да успее".
"Внимавайте да не ви бият учениците, но и вие не ги бийте"
"Внимавайте да не ви бият учениците, но и вие не ги бийте". Този съвет получава Цветомира Антонова от местни жители, когато през 2013 г. започва работа в училище "Неофит Рилски" в с. Дерманци, община Луковит. Тя се включва в програмата на "Заедно в час" "Нов път в преподаването", тъй като вярва, че всяко дете в България трябва да получи качествено образование, независимо от средата, в което е родено. "Когато влязох за първи път в класната стая, децата реагираха с враждебност и агресия", спомня си Цветомира, която преподава география, музика и изобразително изкуство. По думите й е имало ученици, които не могат да четат, никога не са имали компютър или детска книжка в дома си. Затова с колежката ѝ по български език Виолета Тасева от същата програма започват да мислят как да мотивират децата да идват редовно на училище - много от тях работят и често отсъстват.
"Когато създадеш положителна и защитена среда, в която децата могат да се развиват, когато ги накараш да почувстват, че в класната стая се случва нещо интересно и полезно за тях, те започват постепенно да се мотивират", обяснява Цветомира трансформацията, която постепенно се случва в училището. Тя ежедневно говори с учениците си, изслушва ги, показва им състрадание и съпричастност. Създава и ясни правила за класната стая и държи на спазването им. Постепенно апатията отстъпва място на радостта от ученето. Промяната увлича и дългогодишните учители в училището, които се ентусиазират да търсят нови подходи към учениците си. Жителите на селото също започват да усещат, че в училището се случва нещо различно. В Деня на народните будители там се организира възрожденски спектакъл, в който децата са в главните роли. А по инициатива на Цветомира учениците ѝ организират оперен концерт в Дерманци с участието на оперните певци Лилия Кехайова и Светослав Цанков.
Голям успех има и инициативата "Училищни чудеса", която цели да разшири кръгозора на учениците и която Цветомира основава освен с Виолета Тасева и с Йоана Славова и Александра Иванова, учители от "Заедно в час", преподаващи в съседните села Брестница и Орешене. До този момент повечето от учениците не са напускали родното си село и дори пътуването до съседното с училищния автобус е приключение. В рамките на инициативата обаче започват междуучилищни събития и работилници, в които децата развиват ключови умения като работа в екип, комуникация и предприемачество. Сред активностите, които учителките организират, са "Предприемартеница" - проект, в който учениците правят и продават мартеници, за да финансират екскурзия до София, еко-работилници с Българското дружество за защита на птиците, Лидерска академия и програма "Старт в кариерата" за професионално ориентиране с ментори от големите градове. "Голямата битка беше да ги мотивираме не само да завършат 12. клас, но и да продължат да следват", казва Цветомира.
Днес благодарение на десетките учители на "Заедно в час" в Дерманци, сред които е и Даниел Симеонов, който умело вплита уменията си като кинорежисьор в преподаването, на директорката на училището Петя Кръстева и на мотивирания учителски колектив училището в село Дерманци вече е пример за подражание, който през 2025 г. беше отразен дори в предаване на британската медия BBC.
Да удвоиш учениците си за половин година
Да поемеш неглижирано квартално училище, в което има само по една паралелка на випуск (с 9 ученици в 1. клас и едва двама в 4. клас) по средата на учебната година и до септември да го превърнеш в бижуто на квартала и да удвоиш броя на учениците му? Звучи като магия, но не е. С тази задача се справя Росен Богомилов - млад директор и възпитаник на "Заедно в час".
Когато прекрачва прага на 100 ОУ "Найден Геров" като директор на 3 януари 2024 г., Росен заварва "училище, в което никой не вярва". Той събира екипа, изслушва какви са проблемите и заедно създават визия - как искат да изглежда училището, какви са целите им за учениците, за родителите, за общността. С помощта на "Time Heroes" и "Заедно в час" директорът успява да привлече спонсори, които осезаемо променят облика на училището. Първата такава кампания е със служители на А1, които отделят един ден, за да боядисат оградата на училището. Когато родителите на децата научават за това, решават че и те ще се включат в боядисването. "Изведнъж дворът ни се оказа пълен - едни хора боядисват оградата, втори садят цветя, трети поливат", споделя Росен. В навечерието на 2024/25 г. училището изглежда съвсем различно. Стаите са боядисани, чиновете са нови, компютърният кабинет е обновен с подкрепата на Българска банка за развитие.
Директорът инвестира време в разработването на фейсбук страница на училището, а родител на ученик обновява интернет страницата му. Постепенно, благодарение на социалните медии, всичко, което се случва в училище, става достояние на целия квартал. Резултатът е налице: едва 9 месеца след като Росен постъпва на работа, на 16 септември 2024 г. училището отваря врати за 132-ма ученици, 31 от които в първи клас.
За успеха на директора допринася и отношението му към родителите и децата. Росен обикаля класните стаи всеки ден, говори с учениците в междучасията, обръща им внимание, казва им и им показва, че вярва във всеки един от тях. Това заразява и колегите му, които започват да предлагат децата да участват в олимпиади, математически и други състезания. Освен това всяка сутрин, когато родителите водят децата си на училище, Росен пие кафето си на тротоара пред ОУ "Найден Геров". Завързва разговор с тях и се опознават взаимно. Росен ги пита за мнението им, за това как те си представят да се случат нещата в училище. Постепенно изгражда доверие в тях, а родителите се убеждават, че Росен го е истински грижа за техните деца и започват да го подкрепят.
"Един ден и аз ще бъда учител като моите"
"Всеки ден това повтарям на учениците си - образованието е единственият път, който може да ви измъкне от бедността, нищетата и да ви даде надежда за по-добро бъдеще. Аз съм най-прекият пример за това. Бъдете и вие пример за останалите". Учителят по история Емануил Христов вярва силно в това, което казва на децата от 106. основно училище "Гр. Цамблак" в кв. "Подуяне" в София. Той иска да бъде за тях този гръб, който са били и неговите учители.
Емануил Христов е от с. Мирково в полите на Стара планина. Родителите му нямат дори основно образование и посещаването на училище от петте им деца не е приоритет за тях. Когато е в 6 клас, той губи майка си, а грижата за него и по-малкия му брат поема баба му. Баща му отдавна ги е напуснал и Емо още оттогава осъзнава, че сам трябва да поеме отговорност за живота си. Завършва с отличен успех училищата, в които е учил - в с. Буново, в с. Чавдар и в Златица, където усещането, че е оценен по заслуги, му дава увереност. Повратен момент в живота му се оказва професионалната гимназия по туризъм и хранителни технологии "Никола Димов" в Пирдоп, където учи туризъм с идеята да стане готвач. Там той намира обаче нещо повече - учители, които виждат потенциала му и го подкрепят. Директорката редовно го праща на различни събития, които разширяват кръгозора му. Дава му шанс да отиде на стаж в Златни пясъци, където за първи път вижда морето. Учителите проявяват разбиране, когато той пропуска занятия, за да ходи на работа, която започва на 14 г., за да се издържа, дори когато 10 месеца няма ток заради неплатени сметки и ученето му е затруднено.
А когато Емо е 10. клас, и новите учители в гимназията Даниела Иванова и Велислава Романова от "Заедно в час" го виждат не просто като ученик, а като личност с потенциал и мечти, целта му да стане готвач е сменена с нова - да стане учител по история. Преподавателките го включват в клуб по дебати, където е избран за водещ, и му показват, че въпреки трудностите той има право на стремежи и цели. Преподаването и разговорите с Велислава провокират у него силен интерес към историята и в 11. клас той вече знае, че иска да стане като нея и да вдъхновява учениците си. "Казах си, че трябва да покажа на всички, които са в подобна ситуация като моята, че мечтите са възможни..че аз един ден ще бъда добър учител като моите", спомня си Емо, който показва нагледно каква може да е силата на мечтите.
От Копривщица до Обединените колежи на света
Историята на Гана и Наско е историята на две деца, тръгнали от Копривщица и стигнали до Колежите на обединения свят с помощта на учителката си по английски език Ивелина Пашова в СУ "Л. Каравелов". Като част от първия випуск учители на програма "Нов път в преподаването" Ивелина преподавава в училището от 2011 до 2017 г. Тя успява да ги спечели с енергия и много разчупено преподаване - образователни игри, разработване на проекти, изготвяне на плакати, презентации, гледане на филми, индивидуален подход, лятна академия и какво ли още не. Учениците започват да участват в конкурси, семинари, доброволчески иницативи. Първи Наско споделя мечтата си да учи в Америка. "Аз го приех много сериозно и от този момент започнах да се държа с него като с човек, който отива в Харвард", спомня си Ивелина, Следват проучване на различни възможности за обучение в САЩ, индивидуална програма за подкрепа и допълнителна подготовка по английски език, които водят до приемането на Наско в колеж в Монтезума, щата Ню Мексико. След това той се връща в България, където в момента учи медицина в Пловдив.
Още на следващата година при г-жа Пашова идва и Гана: "Тази година аз искам да кандидатствам за United World Colleges, може ли да ме подготвите?", обърнала се тя към учителката си. Подготовката протекла сходно - изготвяне на план и следването му, допълнителни часове по английски език, писане на есета, попълване на формуляри и много ролеви игри. "Нямаше да съм тук, ако г-жа Пашова не беше работила с мен! По време на подготовката знаех, че има човек, който ще седне и ще ми обясни. Тя никога не седна да ми напише формулярите, но прекара часове да ми обясни как се пише апликация, часове за да развия английския си. Предостави ми учебници, 2 дни в седмицата учехме английски допълнително… Вече в Италия просто не исках да спра, защото знаех, че някой вярва в мен!", спомня си Гана, която е приета колеж в Дуйно (Италия), където завършва средно образование. Пътят й в момента продължава с магистратура "Глобално развитие" в университета в Утрехт, Нидерландия. И двамата имат зад гърба си по една международна програма, за която не са одобрени, но не са се отказали заради думите на учителката си: "Ти го заслужаваш".
"Най-ценното, което "Заедно в час" дава на учениците, е човек, на когото му пука ти какво правиш! Някой, който дава от собственото си време, за да научиш език - при мен беше английски език, при някои ученици това е български език. Някой, който е готов да ти помогне, защото знае, че ти не си тъп, просто има нещо, което те спира в момента; този някой сяда и ти помага. Това отваря много пътища пред теб!", пише Гана в дипломната си работа.
