Депутатите дадоха зелена светлина на въвеждането на новия предмет "Добродетели и религии". Това стана на заседание на просветната парламентарна комисия, на което бяха приети на първо четене 5 проекта за промени в закона за предучилищното и училищното образование, внесени от Прогресивна България, ГЕРБ, "Демократична България" и "Възраждане". Единствено проектът на "Продължаваме промяната" бе отхвърлен.
Обсъждането на проектите, които са над 11, започна преди 2 седмици. Заради огромния им обем и многообразието от въпроси, които засягат, бе решено те да се разглеждат тематично - първото заседание бе посветено на религията, второто - на езиковата подкрепа и въвеждането на подготвителен клас. На третото, което бе днес, бяха обсъждани други въпроси, включетолна този за мандатността на директорите, предложен от "Демократична България" и "Продължаваме промяната". Макар проектът на ПП да бе отхвърлен, този на ДБ мина, тъй като включваше и много други теми за езиковата подкрепа, около която няма съпротива.
В крайна сметка народните представители се обединиха около идеята, че ще използват времето между първо и второ четене да преработят предложенията и да вземат най-добрите идеи в името на децата. те изразиха и готовност да работят с МОН и с други заинтересовани страни.
Религия
Тричасовият дебат от по-миналата седмица, посветен изцяло на новия предмет по религия, днес приключи с гласуване. Тогава депутатите и представителите на различни организации спориха основно дали религиозното обучение трябва да бъде част от задължителната подготовка и дали изборът между различни програми няма да разделя децата. Акад. Николай Денков от ПП предупреди за този риск, докато Красимир Вълчев от ГЕРБ защити идеята с аргумента, че тя разширява достъпа до религиозно образование, а не въвежда задължително вероучение. От Светия синод подкрепиха предмета с аргумента, че целта му трябва да бъде придобиване на базисна религиозна грамотност, а не индоктриниране.
В крайна сметка комисията подкрепи законопроектите, въвеждащи този предмет, на първо четене, макар те да предвиждат различни варианти за съдържанието и организацията му. В проекта на Прогресивна България например той е предвиден да стартира от учебната 2028/29 г., като учениците ще избират между три възможности - православие, ислям и неконфесионална програма. ГЕРБ също предлага въпросните алтернативи, а от "Възраждане" - предметът да започне от 2027/28 г. Депутатите решиха до второто четене на закона различните предложения да се доработват. Отхвърлен бе проектът на "Продължаваме промяната", който предлагаше предметът да се казва "Добродетели и ценности", с акцент върху общочовешките ценности, без конфесионално обучение.
Езикова подкрепа
Принципно съгласие от всички получи и допълнителната езикова подкрепа в училище, но многократно беше подчертано, че същинският въпрос е как ще бъде приложена на практика. Весела Палдъмова, директор на 134-о СУ, предупреди, че промените не трябва да останат само на хартия. Според нея са необходими ясни механизми за прилагането им и конкретна информация към учителите какво точно се очаква от тях. Тя подчерта и че проблемите с българския език не се ограничават до децата с различен майчин език - дефицити се виждат на всички нива на образователната система, включително и в университетите.
Председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов също настоя за достатъчно време за подготовка, преди новият модел да бъде въведен. По думите му трябва да има ясна и диференцирана методика за подготовката на учебниците и след това време за обучение на голяма група учители. Сред въпросите, които той постави, са и кой ще оценява входното ниво на децата след детската градина, кой ще извършва окончателната оценка, когато се взема решение дали ученик да повтори класа, както и как ще бъде диференцирано финансиране на езиковата подкрепа.
От ДПС пък настояха да се разширят възможностите за работа на помощник-учители и образователни медиатори. Те поставиха акцент и върху необходимостта от модел на езикова подкрепа, който да поставя в центъра ранното установяване на затрудненията. Програмният директор „Образование" в УНИЦЕФ България Мария Янкова приветства мерките за езикова подкрепа и настоя за разработване на специализирана методика за преподаване на български език, особено за децата, за които не е майчин. А Нели Колева от "Заедно в час" предупреди, че докато няма управление на качеството на обучението, не може да с очаква предложенията, каквито и да са те, да са ефективни.
