Идеята за нов задължителен предмет "Добродетели и религии" остана за гласуване за другата седмица. Това решиха депутатите от просветната парламентарна комисия, които днес в рамките на близо 3 часа разгледаха няколко проекта, предлагащи въвеждане на този предмет. Заради напредване на времето те дадоха "почивка" до следващата сряда, когато ще продължат с дебатите.
Проектите за промени в училищния закон бяха 11 и свързани с най-различни теми - от религия, приобщаващо образоване, езикова подкрепа до мандатност на директорите. Те обаче бяха разделени тематично, като днес бе дискутирана единствено идеята за новия предмет "Религии и добродетели", каквато се предлага в проектите на 4 партии.
Предложението на "Прогресивна България" е той да се въведе от 2028/29 г., като да има три възможности за избор - религия православие, религия ислям и неконфесионална програма. Подобно е и искането на ГЕРБ, а "Възраждане" предлага предметът да се въведе от учебната 2027/28 г.
Идеята на ПП обаче е предметът да се казва "Добродетели и ценности". Акад. Николай Денков посочи, че той ще акцентира върху общочовешките добродетели като доброта, състрадание, право на живот, здравеопазване, уважение към околните, истина и справедливост, свобода, мир, сигурност и ще избегне рисковете, които биха се създали, ако предметът е насочен към религията. Според него има опасност от разделение на децата по религиозен и етнически признак - ако една част изберат православие, друга - ислям, а трета - неконфесионална програма. По думите му това е почва за радикализация в бъдеще, освен това може да дискриминира учениците, които не са представени в исляма или православието.
Краси Вълчев от ГЕРБ посочи, че на практика предложението им е не е за задължителен час по религия, а само разширяване на достъпа до обучение по религия. От 240 училища в София само 2 предлагат религия, даде за пример той. По думите му гражданските добродетели не бива да се противопоставят на религиозните, тъй като голямата част от общочовешките са родени в лоното на религиозната традиция. "За критическото мислене е важно да има създадени ценности. Критика без ценности е хейт. Няма опасност да индоктринираме децата. В училище ги делим по физическо, по извънкласни дейности. По-рисково е, ако религията не се преподава в училище - то е най-контролираната среда", заяви той. Акад. Денков обаче репликира, че да се твърди, че религията помага за критичното мислене е най-малкото спорно. Това според него може да случи само ако се изучава кое е различното между различните религии, което управляващите не предлагат. По думите му не е ясно и как ще се противодейства на злоупотребата с религия, която се случва в момента с руската църква. "Разделението с физическото е абсурдно, и аз съм играл народна топка, а момичетата - футбол, но като говорим за религия, нещата са много по-сериозни", наблегна той.
Елисавета Белобрадова също подчерта проблема с разделението на децата и с това, че родителите ще трябва задължително да се позиционират някъде, т.е. ще има разделителна линия между тях. "Нямаме никаква представа какви ще са учебните програми, няма информация за въздействието на мярката", заяви и тя, настоявайки предметът да остане избираем, като се даде възможност всяко дете, което иска, да може да учи религия.
За и против
В дебата се чуха десетки мнения "за" и "против" новия предмет. От Светия синод го подкрепиха, обяснявайки, че той е "с цел придобиване на базисна религиозна грамотност, а не индоктриниране". Настояха обаче за участие на църквата при оценяването на учебниците и при подбора на учителите, които да има съответната квалификация, както за оценка по въпросния предмет.
Мария Брестничка от Националната мрежа за децата предупреди, че предложените промени крият сериозен риск от разделение сред децата, тъй като липсва яснота за съдържанието, целите и начина на преподаване на различните програми. Тя призова да не се предприема реформа, ако съществува риск някое дете да бъде изолирано или да му бъде преподавано нещо, което противоречи на неговите добродетели. Ирина Манушева постави въпроса кой образователен проблем решава въвеждането на предмета и настоя за анализи на необходимостта от него. Според нея ценностите и добродетелите могат да се обсъждат в часа на класа, а религиозното обучение е по-подходящо да остане в сферата на църковните институции. Тодор Тодоров също постави под въпрос приоритетността на новия предмет на фона на недостига на часове по математика и попита дали ще подобри уменията и грамотността на учениците. Десислава Ангелова от Асоциация „Родители“ също възрази срещу съчетаването на религия и добродетели в един предмет заради риска от създаване на разделения.
На различна позиция застана директорът Диян Стаматов, който определи предложението като първа стъпка към съществена реформа, насочена към преодоляване на дефицитите във възпитанието. Той подкрепи предмет, обединяващ добродетели, религии и ценности, който да допринася за нравственото и духовното развитие на учениците, но настоя той да бъде съвременен, интересен и преподаван от добре подготвени учители, без да се намаляват часовете по общообразователните предмети. Асен Александров подчерта, че разделението между децата съществува и по други причини, а един час седмично е малка част от учебното време. Той подкрепи обучението по добродетели и даде пример с практика в 51-во училище, която според него е помогнала на учениците да станат по-добри.
