Quantcast
Въпреки кризата приходите от ДДС за сделки в страната растат | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / Икономика

Въпреки кризата приходите от ДДС за сделки в страната растат

Фирмите плащат по-малко данък печалба, а гражданите повече подоходен налог
1 533
 Pixabay

С близо 11% по-малко корпоративни данъци в държавната хазна са превели фирмите до края на август спрямо същия период на миналата година, показват данните на финансовото министерство. Внесеният данък печалба за първите осем месеца е 1.414 млрд. лв., което е със 172 млн. лв. по-малко от миналата година.

Заради COVID-пандемията и блокирането през пролетта на редица бизнеси държавата удължи крайния срок за окончателното плащане на данъка върху печалбата, реализирана през миналата година, от 31 март на 30 юни. Изоставането донякъде е наваксано, но сега спадът в приходите от този налог основно се дължи на по-малките авансови вноски по корпоративния данък, които превеждат фирмите. Заради кризата, породена от коронавируса, фирмите получиха разрешение да правят авансовите си вноски на базата на прогнозната печалба за тази година, а за редица сектори тя е нулева. И ако до 30 юни фирмите изплащаха данък за финансови резултати от успешната 2019 г., то тепърва бюджетът ще търпи загуби заради намалелите печалби по врече на пандемията.

Тези дни Българска стопанска камара дори призова правителството да освободи от данък печалба фирмите за две години, като вид подпомагане в условията на задълбочаваща се икономическа криза. Приходите от този данък през последните години е 2.3-2.6 млрд. лв., които трябва да останат на разположение на фирмите, смятат от БСК.

Пандемията е свила силно и постъпленията от ДДС от внос, показват данните на МФ. Към края на август от ДДС от внос в хазната са влезли 2.268 млрд. лева., което е с 596 млн. лв. по-малко (20,8 %) в сравнение със същия период на 2019 г. Причините за този спад е както намалената стопанска активност вследствие от ограничителните мерки, свързани с разпространението на COVID-19, така и спадът на цените на редица суровини - петрол, черни и цветни метали, а също и курсът на щатския долар спрямо еврото, посочва финансовото министерство. В много по-голяма степен обаче влияние оказва въведената в средата на 2019 г. възможност за отложено начисляване на ДДС при внос на стоки от страни извън ЕС. Ефектът от прилагането на този режим за периода януари-август 2020 г. е неначислен ДДС при внос в размер на 708 млн. лева. Общо 62 вносители са се възползвали от отлагане на ДДС, като с най-значим дял са "Руди, шлаки и пепели“ (443,8 млн. лв.) и „Мед и изделия от мед“ (86,9 млн. лв.), посочва финансовото министерство.

В същото време при някои данъци има ръст в постъпленията въпреки коронакризата.

От облагането на доходите на физическите лица до края на август в хазната са влезли 2.777 млрд. лв., което е с 84,9 млн. лв. повече (или с 3,2 %) от миналата година. Това увеличение на подоходния данък се случва на фона на съкращения и принудителен неплатен отпуск на десетки хиляди работещи.

Основна заслуга за по-големите постъпления се оказва, че имат повишените заплати в държавния сектор. От началото на годината с 10% бяха увеличени възнагражденията на всички държавни служители, а с над 15% - на учителите. Освен това за поредна година с  50 лв. бе увеличена и минималната работна заплата, с което се разширява кръгът на работещите на най-ниското месечно възнаграждение.

Според финансовото министерство за повишените постъпления от подоходния налог роля е изиграла и мярката за запазване на заетостта „60/40”, както и допълнителните възнаграждения за медицински персонал, полицейски органи и други служби на първа линия в борбата с пандемията. От МФ напомнят също, че от 1 юли работещите в сектор "Хотелиерство и ресторантьорство" вече са с увеличен минимален месечен осигурителен доход - 800 лв., а от 1 август над 33 000 държавни служители получиха 30% ръст на заплатите, също заради натовареността по овладяване на пандемията.

Всичко това е довело до 5.5% ръст на данъчните приходи по трудови договори (авансово платения данък) и към август 2020 г.  те са 2.252 млрд. лв. - със 117 млн. лв. повече спрямо миналата година.

В същото време негативният ефект от COVID-кризата ясно си проличава от данъчните постъпления на хора със свободни професии и доходи от граждански договори. Към август те са в размер на 270,5 млн. лв., което е с 30 млн. лв. (10%) по-малко от преди година.

За разлика от падащите приходи от ДДС от внос, постъпленията от този данък за сделки в страната са нараснали в сравнение с миналата година.

Постъпленията от ДДС на сделки в страната към август 2020 г. възлизат на 4.799 млрд. лв. и нарастват с 261,5 млн. лв. (5,8 %) спрямо същия период на предходната година.

Финансовото министерство не дава никакви пояснения на какво се дължи този ръст. А той е изненадващ на фона на затворените по време на извънредното положение бизнеси като ресторантьорство, хотелиерство, редица услуги, които все още трудно се съвземат, както и на огромния спад в туризма това лято. Още повече, че от 1 юли бе намалена ставката на ДДС от 20 на 9% за храната в заведенията, книгите, бебешките храни и пелени, а от 1 август с по-ниска 9% ставка са и спортните зали, басейни, фитнеси, както и консумацията на вино и бира в заведенията. Само от намалената ставка на ДДС на храната в заведенията разчетите на финансовото министерство бяха, че бюджетът тази година ще загуби над 70 млн. лв.

Вероятно обяснение за ръста на ДДС от продажби в страната е по-голямо потребление в резултат на завишените доходи от труд на редица групи данъкоплатци - държавни служители, учители и др. Освен това по време на извънредното положение имаше презапасяване с хранителни стоки, което може би е компенсирало срива на потреблението на други стоки и услуги. 

Възможно е също така от 1 юли ресторантьорският бизнес да е излязъл на светло, каквото обещание даде пред премиера Бойко Борисов, с чиято благословия получи по-ниско облагане с ДДС.  "Още е рано да правим оценка за ефекта от тази данъчна промяна. Но едва ли ще има драматичен ефект, защото ресторантьорството не е сектор, който да тежи чак толкова върху данъка - от този тип дейност приходите не са толкова значими. По-ясна картина ще имаме към края на годината", коментира Петър Ганев от ИПИ.

В същото време приходите от акцизи логично отчитат спад при горивата - заради ограниченията в пътуването и икономическата активност на предприятята, както и при алкохола - заради затворените почти два месеца заведения. Специфичният налог за горивата е намалял с близо 100 млн. лв. и в края на август е 1.506 млрд. лв. Приходите от акциза на алкохолните напитки е паднал с 18 млн. лв. и достига 184 млн. лв.

Впечатление прави, че са се повишили акцизните постъпления от цигари на 1.847 млрд. лв. при 1.780 млрд. лв. преди година. 

 

Мита

Заради затруднената търговия в следствие на затворени заради коноравируса граници се отчита спад и в постъпленията на мита. В края на август от мита в хазната са влезли 138,9 млн. лв., като в сравнение със същия период на предходната година те са с 14,4 млн. лв. (9,4 %) по-малко.

Половината от митата се събират от вноса на стоки от Китай и за тях намалението е с 4.5%. На второ място по приходи от мита е вносът на стоки с произход Русия, които са в размер на 15,6 млн. лв. и отчитат намаление с 11,5%. Следват приходите от мита при внос на стоки от САЩ с дял от 5.1% - те възлизат на 7,2 млн. лв., но за тях се отчита повишени с 1%.

По видове стоки най-голям спад на събраните мита се отчита за пластмасовите изделия - спад с близо 20%, следвани от електрически машини и апарати (17,1 %), торове (32,3 %), алуминий и изделия от алуминий (13,9 %) и автомобили (9,5 %).

 

Ключови думи:

данъци, събираемост, ДДС

Още

Свръхбогатите плащат по-малко данъци от обикновените американци

09.06.2021

412
В ковидкризата падна потреблението на цигари и алкохол

06.05.2021

МИЛА КИСЬОВА

1024
Децата на Майкъл Джексън победиха данъчните в съда

05.05.2021

631