Медия без
политическа реклама

Саниране на блок ще стартира и с минимум съгласие на собствениците

Кметовете ще могат да назначават служебни управители на етажната собственост, предвиждат законови промени

Илияна Кирилова

Парламентът одобри миналия петък важни промени в начина, по който общите събрания на собствениците ще взимат решения за сериозни промени във входа. Това стана с поправки в Закона за управлението на етажната собственост, приети на първо четене.

Всички парламентарни групи разкритикуваха качеството на законопроекта, внесен от бившето служебно правителство. Въпреки това го гласуваха, тъй като засяга Плана за възстановяване и устойчивост, по който България очаква евромилиарди, като се разбраха да го преработят основно текстовете преди второто четене.

ПАДАЩ КВОРУМ

Идеята на законовите изменения е да се улесни инвестирането в енергийната ефективност на жилищните сгради – с други думи, да се засили скоростта на санирането. Това изисква по-бързото взимане на решения от общите събрания – а те много често се възпрепятстват от неразбирателства между съседите или просто от незаинтересованост и безразличие.

По тази причина със законопроекта се предлага общото събрание да се провежда не само присъствено, но и чрез онлайн платформите за видеоконференции, така че да стане възможно участието на повече собственици, ползватели и обитатели. Въвежда се и възможността за неприсъствено гласуване. То ще се извършва в срока от публикуването на обявата за събранието до провеждането му. Това ще става чрез декларация – подписана саморъчно или с електронен подпис.

Най-същественото и противоречиво нововъведение е, че се намалява нужното мнозинство от собственици за взимането на определени важни решения – при основно обновяване, основен ремонт, за усвояване на средства от еврофондовете, от държавата или общините, безвъзмездна помощ и субсидии и т.н. По действащия закон трябва кворум от 67% идеални части от общите части на етажната собственост. Сега се предлага кворумът да падне на 51%.

Нещо повече – в законопроекта се предвижда да отпадне действащото изискване да се отлага събранието, когато не е постигнат кворум. Събранието ще се забавя само с един час, а след това ще се смята за законно проведено, независимо колко от собствениците присъстват.

ДЕПУТАТИТЕ В СМУТ

Последното най-много смути депутатите. Стою Стоев от ПП-ДБ, който оглавява парламентарната правна комисия, напомни, че действащият закон позволява кворумът да падне до 33% и едва след това може да се насрочи заседание, на което да участват колкото хора се съберат. С новите разпоредби междинната стъпка отпада – тогава, ако няма кворум, в един и същи ден може да се вземат решения, каквото и число да присъства от собствениците.

Той открои като проблем и друга странна идея в законопроекта – когато няма избран домоуправител, кметовете да свикват общите събрания, с които да определят служебно управител от собствениците. Това е неработещо решение, изтъкна Стоев, и ще натовари някои от собствениците с работа, за която не са се съгласявали.

Бранимир Балачев от ГЕРБ-СДС също категорично се възпротиви на отпадането на долната граница на кворума. Той отхвърли и възможността кметовете да се ангажират с проблемите на етажната собственост. По думите му, по-скоро трябва да се налагат допълнителни задължения на самите собственици, включително със санкции.

Златан Златанов от „Възраждане“ се опълчи на друга странност – предложението да се задължи етажната собственост да избере контролен съвет, който да работи с цел „повишаване на сигурността на средствата в етажната собственост“ - при това срещу заплащане. Златанов изтъкна, че така излишно се администрират междусъседски отношения, още повече, че такъв съвет ще бъде напълно безсмислен в малките кооперации.

Андрей Чорбанов от ИТН пък напомни, че в градовете се появяват редица нови положения, които затрудняват провеждането на общите събрания. Например, появява се етажна собственост, при която 100 процента от жилищата се притежават от един човек, който ги отдава под наем; или пък в някои сгради много жилища са наети от фирми за офиси, а собствениците почти не ги навестяват. Чорбанов изтъкна, че с промените в закона трябва да се отчетат и подобни ситуации.

Още по темата