Медия без
политическа реклама

Общините масово са вдигнали местните данъци

ИПИ изчисли 55.5 индекс на местната данъчна тежест през 2025 г. - най-голям откакто се прави изследването

Царево е общината с най-високи местни данъци и такси в страната тази година.
Царево е общината с най-високи местни данъци и такси в страната тази година.

Безпрецедентно голям брой общини в страната са повишили местните данъци и такси през тази година.

В 72 общини е увеличен данъкът върху недвижимите имоти, в 33 - данъкът при продажба на имущество. 45 общини са повишили данъка върху превозните средства, а 28 - патентният налог за търговските обекти.

Това показва традиционното годишно проучване на Института за пазарна икономика, на базата на което се изчислява индекс на местната данъчна тежест. От ИПИ отбелязват, че резултатите тази година са рекордни за последното десетилетие -  индексът на местната данъчна тежест е скочил до 55.5 при 53 през миналата година и 47.7 преди десет години.

Години наред този индекс растеше заради малко на брой големи общини, които вдигат местните налози. През 2025 г. обаче такива действия се предприели голяма част от общинските съвети в малки и големи населени места.

Като най-висока се очертава данъчната тежест в областните градове в страната и в общините от Южното Черноморие. В Топ 5 се нареждат именно морски общини, като техните налози растат спрямо миналата година. На челните места са Царево (стойност на индекса от 87,9), Чепеларе (73,9), Приморско (73,4), Ботевград (72,5) и Созопол (71,4).  

С показатели малко над 70 са също така Благоевград, Ботевград, Карлово, Рила и Своге. 

Най-ниски са местните данъци в отделни по-рядко населени общини, особено в районите по западната граница на страната, като общините с най-ниски данъци са Калояново (24), Медковец (24,3), Мирково (25,7) и Угърчин (26,7), показва проучването на ИПИ.

За София индексът на местната данъчна тежест остава без промяна тази година на ниво 63.63. В другите големи градове като Пловдив (61),  Варна (64) и Бургас (64) също няма промяна спрямо миналата година.

В малки и средни общини обаче има повсеместен ръст. "Това е и логично, защото общините у нас имат твърде ограничени собствени приходи и са силно зависими от централния бюджет за финансиране на местните дейности. Наред с това основите, които се ползват за облагане с местни данъци – данъчни оценки на имоти, мощност на автомобилите, търговската площ – не растат с инфлацията, за разлика от основите на данъците, постъпващи в държавния бюджет – доходи, приходи, печалби и т.н. Това е предпоставка общините да стават все по-финансово зависими от централната власт, което съответно им пречи да взимат самостоятелно решенията, които са най-подходящи за собствените им жители", коментират от ИПИ.

Индексът, който се изчислява от ИПИ, включва четири данъка, които генерират по-голямата част от собствените приходи на общините:

1) данък върху недвижимите имоти за юридическите лица, вариращ между 0,1‰ и 4,5‰ от данъчната оценка на имота според допустимото по ЗМДТ;

2) Данък върху възмездното придобиване на имущество със законово допустими граници от 0,1% до 3% от стойността на придобития имот;

3) Данък върху превозни средства и леки автомобили с мощност от 74 kW до 110 kW след отчитане на екокомпоненти за Евро 1 и Евро 2, като тук данъкът варира от 1,21 до 4,62 лв. на киловат;

4) Патентен данък за търговия на дребно до 100 кв. м чиста търговска площ на обект с допустими граници от 2 до 20 лв. на квадратен метър според ЗМДТ. 

Последвайте ни и в google news бутон

Още новини по темата