Около 382 хиляди българи ще бъдат засегнати от вдигането на максималния осигурителен доход от 1 април от 3000 на 3400 лв. От тях 217 хил. българи получават заплати между 3000 и 3400 лв., а 165 хил. - над 3400 лв. 25% от тези хора са заети в ИТ сектора, 11% - в здравеопозването, 6% - в държавното управление, 4% - в консултанските услуги, 2.5% - във финансовия сектор.

Данните бяха представени от управителя на НОИ Ивайло Иванов пред депутатите от бюджетната комисия по време на  обсъждането на първо четене трите бюджета - държавния, на здравната каса и на НОИ. Отделни заседания по същите проекти провеждоха и комисиите по социална политика и по здравеопазването, което предизвика критики от опозицията, тъй като редица депутати са членове на повече от една от тези комисии.

В бюджетната и социалната комисии най-дълги спорове предизвикаха именно намеренията за увеличение на максималния осигурителен доход и минималните прагове за осигуряване. Чуха се гласове, че предвиденото увеличение на пенсиите с 6,1% по швейцарското правило от 1 юли вече е изядено от инфлацията. Имаше предложения да се повдигне или направо да се премахне таванът на пенсиите. Липсата на реформи в различни сфери беше подчертана многократно. Управляващите обаче не отстъпиха по нито едно от предложенията си.

СОЦИАЛНИТЕ ПАРАМЕТРИ

От 1 април минималната заплата се повишава от 650 на 710 лв. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се също става 710 лв., включително за земеделските производители. Максималният осигурителен доход се повишава от 3000 на 3400 лв., но таванът на пенсиите остава 1500 лв. Пенсиите ще се осъвременят с 6,1% от 1 юли, като така минималната пенсия ще се увеличи от 370 на 392,57 лв.

Минималното дневно обезщетение за безработица ще е 18 лв. при 12 лв. сега, а най-високото ще бъде 85,71 лв. при 74,29 лв. сега.

Обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се увеличава от 650 на 710 лв. Увеличават се детските надбавки, като за едно дете ще бъдат 50 лв. (при 40 лв. сега). Сумата за две деца се увеличава от 90 на 110 лв., за три деца - от 135 на 165 лв., за четири деца - от 145 на 165 лв., като за всяко следващо дете помощта за семейството расте с 20 лв. Помощта за близнаци остава 75 лв. на дете, колкото беше и досега.

Разширява се и кръгът от семейства, които имат право на семейни помощи. Досега прагът бе 410 лв. доход на човек, а от 1 април се увеличава на 510 лв. Хората с доход от 510,01 до 610 лв. ще получават от април 80% от размера на надбавката.

МАКСИМАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД

"Няма вдигане на данъци и осигурителни вноски с бюджета за тази година", подчерта при дебатите в бюджетната комисия финансовият министър Асен Василев. По същото време в социалната комисия Хасан Адемов от ДПС коментираше точно обратното. "Никъде не сте обещавали, че ще увеличавате осигурителните вноски, но повишавате базата, някъде да сте го казали това?", разкритикува той управляващите.

Василев твърдо отказа да приеме критиките, че увеличението на максималния осигурителен доход ще изгони ИТ фирмите от България. "Нормално здравеопазване, добро образование, пътища, които не са като лунни пейзажи, да не ти разбият колата, да не те ограбят, да няма с часове сблъсък с администрацията. Това търсят ИТ специалистите. На тях времето им е много по-скъпо от тези 50 или 100 лв., които ще платят допълнително. Единственият начин да ги задържим в България са по-добри условия. В ИТ компаниите затова си правят собствени детски градини и сключват договори за здравеопзване с частни лечебни заведения - защото държавата не може да им ги осигури", коментира той.

Александър Иванов от ГЕРБ поиска прогнози от финансовото министерство за увеличаема събираемост от тази мярка. Според него тя ще подтикне хората с по-високи доходи да не се осигуряват на реална заплата. 

"По цял свят хората с големи доходи имат интерес да плащат големи вноски, защото после получават пенсии, близки до заплатите им. Нито един банкер или ИТ специалист няма да си остави хубавата работа за 100 лв. по-голяма осигурителна вноска. Не виждам немци да бягат от Берлин, където данъците са 42%, в България с 10% данък. Освен това е въпрос на социална справедливост", контрира Румен Гечев от БСП. Според него ИТ секторът се тика напред като най-пострадал от увеличаването на тавана на осигуряване единствено с пиарска цел.

"Да, България" също изрази несъгласие с вдигането на максималния осигурителен доход сега, но одобрява въвеждането на правила като съотношение на средна заплата към минимална или минимална заплата към инфлация. Георги Ганев също като Хасан Адемов напомни, че запазването на ставката не означава, че не се разширява данъчната основа. "За тези хора максималният осигурителен доход е увеличение на данъка", коментира депутатът.

В бюджетната комисия бяха изслушани и представители на ИТ сектора. "Не става въпрос за 50-те или 60-те лева, които ще трябва да внасят допълнително нашите специалисти. Проблемът е в липсата на диалог", заяви Добромир Иванов, председател на БАСКОМ. Той обясни, че в секторът е приветствал обещанията на новите управляващи да няма вдигане на данъци, както и уверенията, че пари в държавата има. "Само 2 седмици след изборите стана ясно, че максималният осигурителен доход ще се вдигне, без това да е говорено с бизнеса. Проблемът е в комуникацията, в липсата на предвидимост", посочи Иванов. По думите му хората действат емоционално, те са разочаровани, че са излъгани. Затова и в момента много ИТ специалисти откривали свои фирми, чрез които да се осигуряват на минимална заплата, разчитайки на дивидента. "Това се обсъжда във форумите. Цели кантори влизат в тази бизнес ниша. И това е заради липсата на диалог", посочи Иванов.

От БАИТ пък обясниха, че все повече програмисти се изкушават да работят по проекти извън България. "Принудени са да вдигнат цените на софтуерните си услуги, точно сега, когато много фирми ги търсят за дигитализация на бизнесите си. Все повече програмисти се изкушават да работят по проекти извън България.

МИНИМАЛНИТЕ ОСИГУРОВКИ

ДПС направи съгласувана атака срещу увеличението на минималните прагове за осигуряване на земеделските производители. За тях всяка година се повтаря една и съща ситуация - кабинетът залага минималните осигуровки за тях да се изравнят с останалите и с минималната заплата, но ДПС успява да издейства по-малко увеличение при дебатите в парламента. Този път обаче управляващите не дадоха сигнал, че смятат да отстъпват. Така докато за самоосигуряващите се прагът се увеличава от 650 на 710 лв., при земеделските производители увеличението е от 420 на 710 лв.

"Истината е, че минималната заплата в земеделието години наред е потискана от една политическа партия. В момента минималният осигурителен доход в този сектор е под линията на бедност, която 413 лв.", посочи Асен Василев. Той призова депутатите да изискват от министерство на земеделието адекватни политики за подпомагане, вместо да гласуват мизерни осигуровки за земеделците.

Това беше основната дискусия по бюджета на държавното обществено осигуряване в социалната комисия. Председателят на комисията Искрен Арабаджиев изнесе данни, според които в сектор "Селско, горско и рибно стопанство" има регистрирани 205 000 души, като 5-10% се осигуряват на минимума, но средният осигурителен доход е 1237 лв.

Тази огромна сума предизвика въпроси от ДПС дали вътре влизат големите зърнари. "Ако и те влизат, то най-вероятно за тях и 3400 лв. е минимален осигурителен доход", възмути се Адлен Шефкед. Хасан Адемов пък посочи, че от всички регистрирани като земеделски производители само между 14 и 18 хил. плащат осигурителни вноски.

Доста коментари предизвика бележка от подуправителя на НОИ Весела Караиванова, че земеделските производители са ползватели на минимална пенсия, която се допълва от държавата. Тези от тях, които се осигуряват на минимален осигурителен доход, би следвало да получават реално 220 лв., а получават всъщност 370 лв. (държавата допълва до минималния размер огромна част от тези пенсии, които вече са над 1 млн. - б.р.), каза Караиванова.

Ако ще си говорим за принос, знаете ли, че 70% от получателите на минимална пенсия нямат достатъчно осигурителен принос, за да я получават, реагира Хасан Адемов. Той определи изолирането на една конкретна група от армията на пенсионерите на минимална пенсия като политическо решение. И за сравнение попита защо не се говори за връзката между принос и пенсия за хората от сектор "Сигурност".

ТАВАНЪТ НА ПЕНСИИТЕ

Вдигането на максималния осигурителен доход при запазване на тавана на пенсиите беше също силно критикувано в социалната комисия. "Все повече хора се пенсионират с високи доходи и вероятно ограничените от тавана ще стават все повече", отбеляза Деница Сачева. Откакто са в опозиция, ГЕРБ станаха големи противници на тавана и настояват той въобще да отпадне.

"Проблемът не е в това, че го вдигате. Ако искате, направо го махнете - това е единият вариант, но докога ще задържате максималната пенсия? Това означава демотивиране на всички, които сега влизат на пазара на труда", коментира Хасан Адемов. Той е убеден, че в пленарна зала ще има различно гласуване по тези въпроси. "Или няма да има таван на пенсиите, или няма да има максимален осигурителен доход", обяви той.

ОБЕЗЩЕТЕНИЯТА ЗА МАЙЧИНСТВО

Никой от опозицията не хареса увеличението на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на 710 лв. Това увеличение, съчетано с увеличението на обезщетението за безработица, не изглежда като мярка, която насърчава участието на пазара на труда, коментира Деница Сачева. "Не може да се вдига по този начин, у нас е най-дългото майчинство. При 2 г. отсъствие от пазара на труда се деквалифицираш. След като правим нови детски градини, след като има възможност децата да бъдат подкрепени, ние правим нещо, което е точно обратното на нормалната логика", каза и Хасан Адемов.

ДЕТСКИТЕ ЗА БЛИЗНАЦИ

Управляващите нямат намерение да увеличават детските надбавки за близнаци, въпреки че всички останали растат. Сегашният размер - 75 лв. на дете, отговаря на нормативната уредба, която обвързва тази надбавка с тези за другите семейства. При увеличение на другите обаче, би следвало да се увеличат и сумите за близнаци, въпреки че досега те са били на по-високо от предвиденото по закон ниво. Този въпрос бе повдигнат от Деница Сачева, но "Продължаваме промяната" твърдо защитиха запазването на сумата в досегашния й размер.