Правителството иска парламентът да му разреши да тегли до 10 млрд. лв. заеми тази година заради очертаващия се срив на приходи и трупащите се разходи заради кризата с коронавируса. Това предвижда проектът за актуализация на държавния бюджет за 2020 г. Той бе одобрен на извънредно заседание на кабинета снощи, а тази сутрин министърът на финансите Владислав Горанов даде някои разяснения. Предлага се планираният за 2020 г. нулев бюджетен дефицит, да бъде коригиран на минус 3.5 млрд. лв. В момента правителството има нисък таван за поемане на нови задължения - той е до 2.2 млрд. лева.
"Разглеждаме всички опции за теглене на дълг - на вътрешния пазара, на външния и потенциално финансиране от международни финансови институции. Поемането на нов дълг обаче не е на всяка цена", посочи Горанов.
По думите му в момента държавата разполага с достатъчно буфери да се справим със ситуацията, но тъй като тя е много динамична, правителството иска да се подсигури за бързо пристъпване към емисия на държавни ценни книжа.
"Всички мерки, които предприемаме имат да за цел да гарантират, че държавата разполага с достатъчна ликвидност и буфери, които да й позволят да поддържа всички нейни функции", заяви финансовият министър.
Финансовото министерство разглежда три сценарии на развитие на икономическата криза. "Предприемаме действия спрямо най-негативния, за да се подготвим за най-тежката ситуация. Той предвижда 3% спад на икономиката за 2020 г." посочи Горанов.
Другият сценарий предвижда запазване на растежа с 0.7%, третият - нулев растеж.
Ако пандемията продължи повече от 3 месеца, възстановяването на икономиката ще започне чак в края на 2021 г., прогнозира финансовият министър. Той заяви, че към момента трудно може да се изчислят загубите за икономиката, но всички фактори на брутния вътрешен продукт - вътрешно потребление, внос и износ, са поставени на изпитание.
Не се разглежда сценарий за промяна на данъчната политика. "Когато стопанският живот страда, натоварването с повече данъци, няма да подобри състоянието му", заяви Владислав Горанов.
Финансовото министерство очаква сериозно изоставане на основните данъци и осигурителни вноски спрямо планираните, което е обвързано с намаляване на вътрешното потребление, свиване на износа и вноса, по-ниска от планираната заетост, промени в допусканията за цената на суровия петрол и курса на щатския долар и др.
Разчетите при изготвения най-негативен сценарий очертават неизпълнение на годишните прогнози по приходите в общ размер на около 2,44 млрд. лв., като ще бъдат засегнати основните данъци - ДДС, акцизи, корпоративни данъци, ДДФЛ, социално-осигурителни вноски и др.
Така намалелите приходи налагат актуализация на бюджетното салдо - от планирано нулево салдо, се предлага бюджетен дефицит в размер на 3,5 млрд. лв. (2,9 % от прогнозния БВП).
Заради схемата за запазване на работни места „60/40“ (поемане от страна на държавата на 60 на сто от осигурителният доход на заетите в предприятия, чийто бизнес е пострадал в най-голяма степен) се предлага бюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за фонд „Безработица“ да се завиши с трансфер от държавния бюджет в размер на 1,43 млрд. лв., от които 1 млрд. лв. за допълнителни разходи и 430 млн. лв. за компенсиране на очаквано неизпълнение на приходите по бюджета на ДОО.
По планираната схема за подпомагане на бизнеса чрез предоговаряне на условията за кредитиране и на гражданите, чрез отпускане на безлихвени заеми от 1500 лв., е предвиден допълнителен разход в бюджета от 700 млн. лв., с които да се увеличи капитала на Българската банка за развитие.
Заради тези две мерки - увеличаване на бюджетния дефицит от нула до 3,5 млрд. лв. и осигуряването на допълнителен капитал за ББР (700 млн. лв.), което общо възлиза на 4,2 млрд. лв., както и за гарантирането на достатъчно ликвидни фискални буфери в случай на по-негативен от очаквания сценарий, се предлага увеличаването на лимита за поемане на нов държавен дълг до 10 млрд. лв. Това е със 7.8 млрд. лв. повече от определения таван от 2.2 млрд. лв. в сега действащият закон за държавния бюджет. От началото на годината правителството вече е поело нов дъл от 800 млн. лв., а на 6 април се очаква нова емисия ДЦК на вътрешния пазар за 200 млн. лв.
На първия етап ще бъде необходимо да се предложат ДЦК на пазара - вътрешен и евентуално външен, споменатите 4,2 млрд. лв., а останалата част от лимита ще бъде активирана само в случай, че се налагат след кризата или в следващите месеци на 2020 г. осигуряване на допълнително ликвидно финансиране, поясни финансовият министър.
"От фискална гледна точка България се намира в добра кондиция на прага на извънредната ситуация, предизвикана от разпространението на заразата с COVID-19. Дисциплинираната и последователна политика за поддържане на положително или близко до балансирано салдо през последните години позволи да бъдат запазени буферите във фискалния резерв. Параметрите по изпълнението на бюджета към момента на обявяване на ситуацията на извънредно положение в България по консолидираната фискална програма са добри и се отчита текущо превишение на приходите над разходите. Това обаче е само моментното състояние на фиска на прага на настоящата безпрецедентна криза", се посочва в разпространеното в понеделник правителствено прессъобщение.
Проектът за актуализация на сметките на държавата за 2020 г. вече е в Народното събрание. За утре е насрочено разглеждането му в парламентарната Комисия по бюджет и финанси, а в четвъртък - първо четене в пленарната зала. Финансовият министър изрази надежда, че парламентът ще гласува окончателно промените в бюджет 2020 до края на седмицата.
