Няколко бизнес организации от ИКТ сектора се възпротивиха на монопола на "Информационно обслужване", създаден с активното съдействие на държавата.
В писмо до премиера Румен Радев те изразяват тревога, че дигиталната трансформация на държавното управление и целия публичен сектор у нас се предоставя в ръцете на едно дружество с преобладаващо държавно участие, вместо да се мобилизира капацитета на цялата българска и европейска технологична индустрия.
Писмото е подписано от Българската асоциация по информационни технологии /БАИТ/, Българската асоциация на софтуерните компании /БАСКОМ/, Професионалната асоциация по роботика и автоматизация /PARAi/ и Фондация "Клъстер информационни и комуникационни технологии" /ИКТ Клъстер/ и е подкрепено от четирите работодателски организация АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ.
Предприемачите от ИКТ сектора са обезпокоени и разочаровани от изявленията на министъра на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев. От изказванията на министъра става ясно, че сегашният модел, при който значителен обем дейности по системна интеграция и публични ресурси са концентрирани в „Информационно обслужване“ АД, ще бъде разширяван все повече. От друга страна, се правят внушения, че системите, създадени от частни фирми-изпълнители, са некачествени, че се събира информация кой с кого къде пътува и къде спи, че в електронното управление е хаос, и че държавата е разграден двор за частни интереси.
"Сегашният модел не следва да продължава да бъде възпроизвеждан в процеса на цифровата трансформация на държавата. В никоя друга държава от ЕС не съществува нормативно установен модел на задължителен, единствен и практически ексклузивен доставчик на ИКТ услуги", се казва в позицията на бранша.
Според фирмите от ИКТ сектора на практика се върви към по-широко използване на „ин хаус“ възлагането по подобие на порочния модел с „Автомагистрали“, вместо да се провеждат открити конкурентни процедури, в които да може да участват всички фирми.
Недоволните от държавната протекция за "Информационно обслужване" припомнят, че повече от три десетилетия българските технологични компании в партньорство с водещи световни доставчици на технологии проектират, разработват, внедряват и поддържат значителна част от информационните системи на българската държава, финансовия сектор, енергетиката, транспорта, здравеопазването, телекомуникациите и други критични отрасли.
Същите тези компании успешно реализират проекти за институции и предприятия в десетки държави по света, включително за администрации, европейски институции и организации с най-високи изисквания за информационна сигурност, защита на личните данни и устойчивост на критични системи.
В същото време на българските ИКТ компании се заявява, че не трябва да разчитат на държавата като клиент, а трябва да търсят реализация главно на външни пазари. "От най-високо политическо ниво се правят внушения, които поставят под съмнение професионализма, надеждността и почтеността на цял един икономически сектор. Накърнява се репутацията на българската технологична индустрия и се изпращат отрицателен сигнал към инвеститорите и европейските партньори", се казва в писмото.
"Държавата не е просто възложител на цифровизация – тя е първият и най-важен клиент на иновациите", посочват от ИКТ сектора. И отчитат, че предоставянето на значителна част от държавните ИКТ проекти само за един държавен интегратор затваря 20-25% от потенциалния пазар за технологичните компании.
В писмото се посочва и пагубният ефект от толерирането от държавата на една единствена компания: "Големите публични проекти са сред най-важните източници на практически опит и референции. Когато българските компании са изключени от най-сложните проекти в собствената си държава, те по-трудно изграждат екипи, експертиза и доказан капацитет за участие в международни процедури. Това отслабва и експортния потенциал на една от най-конкурентоспособните български индустрии".
Монополизмът на държавната компания "Информационно обслужване" и липсата на конкурентна среда намалява стимулите за инвестиции в частния сектор, както и има негативни последици върху пазара на труда. Компаниите намаляват инвестициите в обучение, международни сертификации, нови технологии и развитие на инженерни екипи. Монополистът сам определя цените на услугите си като системен интегратор и свободно използва част от приходите, за да предлага занижени цени на свободния пазар, а на пазара на труда - за атрактивни възнаграждения. Това ограничава професионалното развитие, отслабва иновационния потенциал и увеличава риска най-квалифицираните специалисти да потърсят реализация извън страната.
Освен това монополният модел не гарантира по-добро електронно управление. Затова от ИКТ сектора и работодателските организации призовават правителството да инициира реален експертен дебат за ролята на държавата като възложител, собственик и гарант на сигурността при дигиталната трансформация.
Като първи конкретни стъпки бизнесът призовава да се прекрати разширяването на монополизма на "Информационно обслужване“ в областта на системната интеграция. ИТ фирмите иска да се възстанови конкурентното начало при възлагане на ИКТ дейности чрез открити, прозрачни и недискриминационни процедури по Закона за обществените поръчки.
"Държавата не може едновременно да заявява, че иска да бъде ускорител на иновациите и да ограничава достъпа на иновативните компании до един от най-стратегическите пазари за тяхното развитие", завършва писмото на ИКТ сектора до премиера.
