По нищо не личи, че правителството е трогнато от откритата от Брюксел наказателна процедура за неспазване на правилата за обществените поръчки при изграждането на информационни системи на държавните институции. През юли възлагането на тази дейност директно на “Информационно обслужване” без конкуренция премина на ново ниво, което доближава България до завеждане на съдебно дело. Въпреки това кабинетът продължава да вкарва нови институции към системния интегратор.
Докато за едни публични органи “Информационно обслужване” се явява според правителството най-добрата възможност за развитие и гарантиране на защитата на системите, при други неслучайни структури това се оказва ненужно.
На последното си заседание правителството вкара под крилото на системния интегратор три нови структури - Министерство на културата, Националния иновационен фонд и Националния осигурителен институт. НОИ фигурира последен в списъка под номер 45. На 17 юли - денят, в който Брюксел обяви предприемането на нови действия по наказателната процедура, кабинетът прибави към списъка с институции, които задължително работят с “Информационно обслужване” Комисията за защита на личните данни, а на 10 юли - агенция “Архиви”.
През април имаше общо 5 промени, като се включиха и нови институции - министерство на иновациите, агенцията за малки и средни предприятия и Българската агенция за инвестициите.
Така през цялата 2025 година правителството Желязков върви в посока разширяване на списъка с институции, които работят с “Информационно обслужване”, въпреки че новината за откриване на наказателна процедура е още от декември, 2024- а година. Както “Сега” писа, с извънредни изменения в последния момент правителството разшири дейностите, които се възлагат на фирмата, като включи към тях киберсигурността. С оглед на започналата наказателна процедура кабинетът и даде изрични пояснения защо системната интеграция се възлага без процедура на обществена поръчка - тези договори се приемат като инхаус договор, възложени пряко на контролирано от държавата дружество. Явно изтъкнатите от правителството аргументи не се споделят от ЕК, която продължи с наказателната процедура.
Интересно на фона на разширяването на списъка е извършеното изваждане от него на ключова институция - Българската агенция за безопасност на храните. БАБХ бе включена в списъка на институции, които работят с “Информационно обслужване”, през 2022 г., като първо това стана единствено по линия на ветеринарно-медицинските системи. Впоследствие отново през 2022 на “Информационно обслужване” бе възложена и останалата част от системите. Токава кабинетът се мотивира с нуждата от по-добра защита на агенцията.
“Българската агенция по безопасност на храните е компетентният административен орган за официален контрол по отношение на качеството и безопасността на храните по цялата агрохранителна верига. През месец август 2022 г. агенцията беше обект на кибератака, която доведе до сериозни и дълготрайни нарушения в предоставянето на услуги и реализиране на работните процеси. Тази атака бе насочена, както по отношение на интернет страницата на агенцията, така и на компонентите на информационната и комуникационна инфраструктура. За преодоляване на тези проблем е необходимо да бъде възложено на системния интегратор „Информационно обслужване“ АД извършването на всички дейности за системна интеграция за Министерството на земеделието и Българската агенция за безопасност на храните”, се аргументира тогава вносителят на предложението - земеделското министерство. Не е ясно защо сега БАБХ изпада от списъка и на нейно място се вкарва Министерство на културата.
