Икономическата депресия, увеличението на данъците и рекордно високият основен лихвен процент на Централната банка предизвикаха рязко увеличение на фалитите сред руските компании.
От януари до юни 2026 г. руските съдилища обявиха 3550 юридически лица в несъстоятелност - увеличение с 10,8% в сравнение със същия период на 2025 г., съобщава „Комерсант“, позовавайки се на данни от Федералната агенция за ресурси (Федресурс). През първата половина на годината бяха въведени процедури за мониторинг (първият етап от делата за несъстоятелност) за 2970 компании, което е увеличение с 20,9% на годишна база. Според статистиката, броят както на фалитите, така и на преминаванията под външен мониторинг се е ускорил значително през второто тримесечие. Най-голям брой фалити са регистрирани в Москва (859 случая), Московска област (260) и Санкт Петербург (232). Следват Кубанска и Свердловска области с приблизително 120 юридически лица.
Рязко се увеличава и броят на заявленията за намерения за официално обявяване в несъстоятелност. През първата половина на годината има повишение на заявленията от кредитори с 18,5% на годишна база, докато тези, подадени от самите компании длъжници, са се увеличили с 43% спрямо същия период на 2025 г. и с 83% спрямо 2024 г. Фалитите и процедурите преди банкрут са засегнали ИТ компании, търговия на дребно, инфраструктурни компании и дори предприятия, произвеждащи продукти за военно-промишления комплекс. „Инфлацията, ключовият лихвен процент и нарастващите разходи по заеми бавно, но сигурно са предизвикали ефект на доминото“, отбелязва адвокатът и основател на K'AMELAWT, Анастасия Шамшина.
Според Росстат, до края на април просрочените задължения на руския бизнес към контрагенти, банки и бюджета са достигнали 7 трилиона рубли. Тази сума е нараснала с 20% за годината и сега е 1,5 пъти по-висока от разходите на федералния бюджет за икономическа подкрепа.
Бизнесът е притиснат между намаляващото потребителско търсене и нарастващата данъчна тежест. Миналата година правителството увеличи данъка върху печалбата, а тази година повиши ДДС на 22% и стартира данъчна реформа за малкия бизнес, лишавайки стотици хиляди предприемачи от опростената система и ниските ставки. Скъпите заеми лишават бизнеса от възможността да покрие дефицита си и да устои на бурята, а все повече компании са принудени да теглят нови заеми само за да изплатят съществуващите.
Според оценка на Центъра за макроикономически анализ и краткосрочно прогнозиране, мозъчен тръст, близък до правителството, средно компаниите са принудени да отделят над 37% от печалбата си преди данъци, за да плащат лихви по банкови заеми. А в големите индустриални сектори бизнесът не може да спечели дори толкова: лихвените плащания надвишават печалбите осем пъти в железопътния транспорт, корабостроенето и самолетостроенето; четири до шест пъти - в дървопреработвателната промишленост, строителството и търговските услуги; повече от три пъти в химическата и автомобилната промишленост; и с 2,3 пъти - в търговията на дребно.
Според Централната банка обемът на лошите дългове по банковите баланси е надхвърлил 11 трилиона рубли, докато потенциално проблемните заеми, държани от големи компании, се оценяват на 36 трилиона рубли. Тази ситуация заплашва Русия с „експлозивна“ банкова криза, предупреди разузнавателната служба на една европейска държава през юли.
Увеличават се и личните фалити. За второто тримесечие на 2026 г. съдът е признал фалита на 140 000 граждани и индивидуални търговци, което е с 0.9% повече от същия период на миналата година, показват данни на Федресурс. За цялото първо полугодие увеличението е с 6,8%. При това икономисти отбелязват, че съдът все по-рядко е склонен да признава фалит с отписване на всички дългове. За първото полугодие количеството на такива решения се е увеличило почти 3 пъти. В повечето случаи се утвърждават планове за реконструкция на дълговете.
