Всяка седмица търговските банки и доставчиците на платежни услуги ще трябва да информират Националната агенция за приходите на кого откриват банкови и платежни сметки, както и на кого предоставят физически или виртуални ПОС-терминали за разплащане.
От своя страна приходната агенция ще осигури постоянен достъп на банките до данни за доходите и осигуровките на техните клиенти.
Тези промени в Закона за Националната агенция за приходите гласуваха изненадващо днес депутатите от бюджетната комисия. Текстовете се появиха в преходните и заключителни разпоредби при второто четене на новия удължителен закон за бюджета, който ще влезе в сила от 1 април.
Вносител на въпросните банкови промени бе депутатът от ДПС-Ново начало Йордан Цонев. Той обясни, че бил помолен от Асоциацията на банките в България да внесе спешно законовите текстове, за да може да се улесни кредитирането. Подобен аргумент е доста учудващ, като се има предвид бумът в банковото кредитиране у нас, особено на домакинствата, и двуцифреното увеличение на обема на отпуснатите заеми в последните години.
"За банките е много важно да имат достъп до трудовия статут на получателите на кредити и по-точно до създадените през миналата година регистър на заетостта и електронния трудов запис. По този начин ще се прави по-лесно оценка на кредитоспособността им", обясни пред депутатите от комисията представител на АББ.
От обясненията стана ясно, че досега тази информация банките са получавали чрез НОИ, но първоизточникът е НАП. Служебният министър на финансите Георги Клисурски обясни, че промените са консултирани с НАП.
В мотивите се посочва, че засиленият електронен обмен на информация между НАП и банките ще намали административната тежест. За да няма злоупотреби с лични данни, ще се създаде специален ред за автоматизиран обмен на информацията в поднормативен акт.
Все пак НАП ще може да разкрива информация за банкови и платежни сметки на гражданите при наличие на изрично законово основание на други държавни органи. Това ще се наложи при определяне на статута на домакинствата в енергийна бедност или при идентифициране на уязвим клиент на снабдяване с електрическа енергия по Закона за енергетиката.
В мотивите за предоставянето на информация и за терминални устройства ПОС (POS Terminal) от страна на банките се посочва, че това ще позволи на НАП да осъществява по-качествен контрол на изискванията за отчитане на продажбите в търговските обекти и за установяване на случаи на укриване на приходи от продажби, например чрез ПОС терминали, свързани чрез платежни сметки на трети лица, различни от собственика на търговския обект.
Достъпът до тази информация е важна и за налагането на обезпечителни мерки и провеждане на изпълнителни действия от публичните изпълнители на НАП при събиране на просрочени вземания, се казва в мотивите.
