В постния ни литературен живот шества скандал - дефилират искания да се отнеме първото място на връчваната в Трявна Славейкова награда. Конкурсът е за лирика. За победител тази година е обявена 32-годишната Савина Топурска със стихотворението "за градината на дядо". Недоволството е местно, но не само.
Нищо от казуса не може да бъде разбрано без уточнението, че подобни страсти са чести в 20-годишната история на състезанието. През 2016 г. стихотворението "Свобода или смърт" на спечелилия за втори път Петър Чухов е обявено от някои за "поругаващо" Райна Княгиня. Авторът отговаря с чувство за хумор - подписва се да му бъде отнета наградата. А за да се разберат още по-добре нещата (от интелигентния читател), публикуваме стихотворенията на Топурска и Чухов в илюстрациите след статията - сам да прецени този читател има ли нещо скандално.
Трудно може да се каже с какво се аргументират критиците на днешното произведение победител. Колко е добро то или не - въпрос на вкус (според мен, автора на статията, е силно). Единствената му отлика от дефилиращото в родните страници съдържание е, че са вкарани математически, типографски и друг вид знаци. Организирана е петиция, в която мнението на оглавяваното от литературоведа Йордан Ефтимов жури е оспорено; настоява се кметът на Трявна Денчо Минев да не връчи наградата (церемонията е след две седмици). Авторите на петицията са се представили като "администратори на най-четените тревненски групи в социалната мрежа", солидаризиращи се с мнението на "тревненци, поети, писатели, културни дейци и общественици". За тях "въпросната творба не е поезия, камо ли лирическа":
"Разбира се, възприятието на всяко едно произведение е субективен акт, както и вкусовете на журито. Без да претендираме за дълбоки познания в тази област – поезията, смятаме, че щом едно произведения не докосва, не буди усещания, емоции, смисли, посоки, а недоумение, обида и потрес сред по-голямата част от читателската аудитория и има нужда от тълкувания "зад кадър", значи не заслужава подобна номинация". Организаторите на петицията признават още, че правилата на конкурса не изискват точно Славейкова поезия, но присъдата им е категорична: "Един конкурс на тяхно име трябва да е достатъчно мерило."
Срещу "за градината на дядо" в петицията има и едно фактическо възражение - не са спазени правилата за обем. "С 3 стиха е надвишено изискването. Но предварително попитах в община Трявна възможно ли е да е малко по-дълго. Отговориха, че поезията не е сирене да я теглим", обясни пред "Сега" Топурска. Всъщност, видно от съобщението на община Трявна, и други наградени творби превишават условието за не повече от 30 стиха (най-много превишава "Изборът на публиката"). В предишни години също са награждавани по-дълги произведения.
Широко в интернет (фейсбук и други колективи извън Трявна) също се вихри полемика за стихотворението победител. Едни го считат недостойно за нивото на Петко и Пенчо Славейкови, други го харесват. В крайна сметка аргументите и на двете страни опират до "Ами, аз така си преценям". И възниква въпрос като извод - ми, защо пък "индивидуалното преценяне" да е критерий за каквото и да е. Най-важното, което за пореден път у нас става видно: липсва (съ)знанието, че животът, включително изкуството, е разговор, среща - различни хора обменят идеи, чувства; красотата не е в запъването като магаре на "своето", а в израстването чрез досега с различни светове. Когато големият философ Мишел Фуко бил попитан в края на живота си от студентите защо им говори не онова, което и на младини, рекъл: "Нима мислите, че цял живот четох книги, за да ви говоря едно и също?!".
Авторката Савина Топурска е визуален артист (художник, фотограф) и изследовател (пише докторантура върху съпротивата на българското изкуство при политическите промени). Живее във Франция и България. Участва за първи път у нас в поетичен конкурс. Преди години нашумя с илюстрована книга за кравата Пенка, която избяга от България в Сърбия; връщайки се, респективно в ЕС, животното следваше да бъде убито съобразно европейските правила (имаше такава история през 2018 г.). Ползваните от Топурска не-буквени символи са идея и за визуална поезия. А "границата", пределът, я вълнува доста като автор (видно и при Пенка, и за дядовата градина). "Поезията не само се чете, но се и слуша, тя се вижда", казва Топурска. Стихотворението е замислено като част от бъдеща видеотворба.
А на какво се дължи гневът? "Не виждам критерии срещу самата творба. Несъгласието е по-скоро срещу мен като личност", казва авторката. И предполага още: местни причини (хората в Трявна искат да са награждават близки до тях теми), идеологическо несъгласие (критиката на комунизма в стиховете), читателски навици (липсва литературна критика, въобще критика)....
"Не харесаха стихотворението заради свободния стих. Защото е по-различно. В предишна година бе отличено стихотворение за Левски - ето това е, което се харесва на местна почва. Съществува разлом между космополитното столично схващане за нещата и провинциалното. Проявява се и в този случай. Под "столично" нямам предвид София, а и няколко по-големи града. Лично аз харесах както стихотворението на Савина Топурска, така и на Оля Стоянова (eдна от третите награди - и то може да се види по-горе в линка на община Трявна - б.а.)", коментира председателят на журито Йордан Ефтимов. Добави още причини: тенденцията да не се вярва на авторитети, фейсбук общностите, които се самонахъсват с илюзията за многочисленост...
"Може би самият факт, че Райна Княгиня бе сложена някак до Спящата красавица, им се стори недопустим. Но нищо - скандалът работи за трупане на популярност, иначе за литературата не се чува", коментира Петър Чухов както за своето стихотворение, така и принципно.
Славейкови са символ на Трявна и конкурсът се провежда там, но той е национален; премиите на победителите ги дава Министерството на културата - пада мотивът, че "местното" следва да е водещо. Отделно, за първото място мизата е 2500 лв.; толкова е била и при учредяването през 2005 г. - прекалено значителна сума тогава, немалка и днес - което също обяснява страстите.
Та, такова е положението. Много хора у нас (все повече - не само у нас) разпват всичко, което не им харесва, или което не разбират; викат "Осанна!" и се опитват да налагат онова, което им е в главите - не вдяват, че липсата на критичност спрямо съдържанието в собствената ти глава, хулейки всичко друго, е най-голямото робство - не растеш. Положението е такова не само в изкуството.
