Нови страсти обогатиха днес и без това сложните българо-македонски отношения. В ход влезе и иронията от страна на български политици.

Сутринта премиерът Зоран Заев обяви във "Фейсбук", че връща програмите за изучаване на сръбски език и култура в училищата на Северна Македония. Съобщението той направи в рамките на поздравление към сръбската общност за празника Свети Сава. Заев обясни, че са одобрени програмите от трети до шести клас, очаква се същото да стане и в горните класове. Той припомни, че през 2007 г. ВМРО-ДПМНЕ е премахнала възможността за изучаване на сръбски език като избираем предмет. Каза още, че се подготвя и изграждането на сръбски културен център в Скопие. В Сърбия пък щяло да има северномакедонски.

Макар България да не бе замесена в изказването му, бе ясно, че подобна инициатива няма да се погледне с добро око от български политици. И реакцията не закъсня. Евродепутатът Андрей Ковачев иронично контрира Заев с очакване същото да се случи и с българския език. Ето какво написа Ковачев във "Фейсбук": 

"Така ли би звучал поздравителен адрес на премиера Заев до българите в Македония по-повод на български празник?

"Днес гражданите на българската общност празнуват своя празник - националния ден на българите в Република Северна Македония, който се отбелязва в деня, посветен на един от най-ярките и свещени хора в историята на българския народ и македонския народ – Гоце Делчев.

С поздравления за всички български граждани в нашата страна, ние се присъединяваме към честването на празника, който е част от нашата традиция да зачитаме различните културни характеристики за общи усилия за изграждане на проспериращо бъдеще за всички граждани.

С нашите съграждани българи насърчаваме традиционно добрите отношения с Република България и в тази посока в община Център са завършени всички предишни процедури за изграждане на български културен център, който ще започне да се строи тази година, по същото време в съседна България идейният проект за Македонския културен център в София.

Отиваме още една крачка напред и връщаме учебните програми за изучаване на български език и култура, за които са одобрени учебните програми от трети до шести клас, а учебните програми за седми, осми и девети клас са в процес на одобрение, за разлика от времето когато Югославската комунистическа партия на Тито премахна през 1944г. възможността за изучаване на български език. Премахваме от учебниците, също така, всички пасажи в които българите и България се показват като татаро-монголи, окупатори, фашисти и неприятели на македонците. Потвърждаваме българската историческа идентичност на всички възрожденци и революционери които сами са се заявявали като българи и наричали своя език български. Споделяме техните борби, саможертви, постижения и наследство като част от общата история на българският и македонският народ.

Изпращам най-сърдечните си поздравления по случай националния ден на българите в Република Северна Македония и нека името и славата на Гоце Делчев да бъдат вечни, под чийто духовно покровителство се отбелязва този ден".

И КАРАКАЧАНОВ СЕ НАМЕСИ

Лидерът на ВМРО и вицепремиер Красимир Каракачанов излезе с гневна позиция на 28 януари срещу изявленията на Заев. Българският политик използва момента, за да атакува и Християн Мицкоски, водачът на другата водеща партия в Северна Македония – ВМРО-ДПМНЕ.

Ето какво написа Каракачанов във Фейсбук:

„Приятелю Заев, колега Мицкоски,

1. Дълго време скопската дипломация обвиняваше моята страна и мен лично как евентуалното отлагане от страна на България на определяне на дата на РСМ за преговорите с ЕС ще доведе до засилване на сръбското влияние. Сега кой точно е виновен за засилване на сръбското влияние?

Явно това влияние наистина се засилва, но аз се чудя – кой точно го засилва. Или пък – както аз мисля – то никога не е отслабвало. Кой точно увеличава сръбското влияние в Македония с връщането на учебните програми по сръбски език и с откриването на сръбски културен център? Приятелю Заев, помогни ми да се сетя кой засилва сръбското влияние в Македония? Защото твоят вицепремиер Никола Димитров опищя Европа, че това го прави България! Колега Мицкоски, за теб знам, за тебе и това не е „доволно", ти искаш да е още по-силно, чак до степен „И по Тито – Тито". (И след Тито – пак Тито!).

2. С откриването на сръбския културен център ще бъде ли припомнено окупирането през 1913 г. на тогава Вардарска Македония от Кралство Сърбия? Защото на нас, българите, ни омръзна да слушаме глупостите за т.нар. „бугарска окупация".

Ще бъде ли припомнена насилствената смяна на окончанията на фамилните имена и как от -ов и -ев бяха превърнати в сръбското -ич? Което, впрочем, поправиха т.нар. от Вас „бугарски окупатори". Ще бъде ли припомнено как в училище децата на етнически доминираното от българи население на Вардарска Македония бяха принуждавани всяка сутрин в първия учебен час да се кълнат в името на сръбския крал Александър с думите „Я сум прави сърбин"?

Приятелю Заев, тази тъжна част от историята на Македония част ли е от културните връзки със Сърбия? Ще я празнувате ли тази част? Колега Мицкоски, как се чувства председател на партия, носеща святото име ВМРО да прославя и чества тези, срещу които ВМРО се е борила през цялата си история? Не е ли по-добре в такъв случай да задраскате „ВМРО" от абревиатурата на Вашата партия – ДПМНЕ Ви е напълно достатъчно.

3. Ще бъде ли отбелязано като част от общата история на Сърбия и Македония как хиляди несъгласни с тази политика учители, интелектуалци, свещеници, търговци бяха прогонвани като „бугараши" от 1913, та чак до 1941 година? Прогонвани в България, а не в Сърбия. Приятелю Заев, колега Мицкоски, наследниците на прокудените от родните им места македонски българи в България са над 2 милиона. Техните репресирани и прогонени деди сигурно биха се обърнали в гроба, ако можеха да видят унизителната сервилност към Белград.

4. Ще бъдат ли почетени двете въстания срещу сърбите през 1913 г. – Тиквешкото и Охридско-Дебърското въстание – избухнали във Вардарска Македония, която сръбската власт преименува на Южна Сърбия и Сръбска Бановина? Или Скопие ще настоява, че това е част от онова, което те наричат „споделена история" с околните народи?

5. Приятелю Заев, ти допита ли се за своята културна инициатива до албанското население в Македония, пострадало жестоко и подложено на геноцид под „приятелското" присъствие на сърбите от 1913 г. чак до 1991 г.?

6. А заедно с честването на сръбската култура ще почетете ли и не толкова културни сръбски прояви като клането в село Гарван, Щипско, при което на 2 март 1923 г. сръбският жупан Добрица Маткович разстрелва с картечница 28 цивилни жители, сред които и три деца на възраст между 13 и 18 години? Тяхната единствена вина беше, че поддържаха четите на „бугарашката" ВМРО на Тодор Александров. Това събитие ще влезе ли в календара на сръбската култура? Колега Мицкоски, Вие на чия страна сте – тази на жупана Матович и сърбоманските войводи Бабунски и Соколович, или тази на „бугарашите" Тодор Александров и Иван Михайлов? Аз знам отговора, но много членове на Вашата ДПМНЕ все още чакат да го чуят.

7. И накрая още един реторичен въпрос.

А не е ли по-логично в Македония, освен националния празник на Сърбия, да се почита и националният празник на България – 3 март? Все пак, той ознаменува освобождаването и на България, и на Македония в рамките на една държава, чието прекрояване от Берлинския конгрес довежда до избухването на Кресненско-Разложкото въстание в Македония през 1878 г., до Охридското съзаклятие от 1881 г. и до създаването на БМОРК/ВМОРО/ВМРО?

Приятелю Заев, колега Мицкоски,

в това въстание и в революционните борби на ВМРО най-вероятно са участвали и Ваши дядовци, както и дядовци на Ваши министри, на депутати, на редови граждани на днешна Република Северна Македония. Не пропускайте да почетете и наистина светлия пример на Вашите деди. Защото ако сърбите в днешна Македония са около 30 000 души, само българските граждани с български паспорти в Македония са над 120 000, без да броим десетките хиляди културно чакащи за българско гражданство жители на Република Северна Македония - въпреки, че Вие не признавате, че в РСМ живеят българи.

Много от тези българи са активисти на Вашите партии, на техните ръководства, Ваши депутати, министри, спонсори бизнесмени, приближени журналисти, ръководители на институции и служби, Ваши близки роднини – братя, сестри, братовчеди. Парадоксът е, че Ваши най-близки хора, в партиите Ви и в семействата Ви, са се самоопределили като българи и са доказали българския произход на техните, а всъщност и Ваши, баби и дядовци.

За съжаление, сегашният политически елит в Скопие предпочита да чества палачите на своя народ. Колко странна балканска разновидност на стокхолмския синдром. Или по-скоро май е белградско-московски синдром.

Приятелю Заев, колега Мицкоски,

Срещу COVID Ви изпратихме ваксина, но срещу стокхолмски синдром няма открита ваксина, нито пък лекарство.”