Състав на Софийския апелативен съд (САС) постанови решение, което полага нови стандарти за разглеждане на дела, включващи шофиране след употреба на лекарствени средства и може да доведе до качествена промяна в съдебната практика, разказва "Лекс". Решението отваря вратата хората, които приемат лекарства за епилепсия, депресия или хронична болка, да не бъдат превръщани автоматично в субекти на наказателно преследване.
Въпросното дело е по случая на нидерландката Сузане, която живее в Раброво, Северозападна България.
Тя пристига в България през 2023 г., за да работи като доброволец в приют за животни. В родината си е треньор на кучета. Тук се се занимава с травмирани и изоставени животни в района на Видин и Кула. Заселва в село Раброво, където води скромен живот, работейки дистанционно за нидерландска фирма, за да финансира доброволческата си дейност.
Жената е диагностицирана със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) - невробиологично разстройство, което засяга значителен процент от възрастното население, но в България все още често остава неразбрано или стигматизирано. За управление на състоянието, на Сузане в Нидерландия е предписан терапевтичен план, който включва два основни лекарствени продукта: лисдексамфетамин и дексамфетамин. Те принадлежат към групата на амфетамините, които са включени в списъците на контролираните вещества в много държави, включително и България. Но медицински предписаната доза е строго изчислена, за да не предизвиква еуфория или опиянение, а единствено да коригира неврохимичния дефицит.
Жената има документ от Нидерландия, че е годна да шофира, но и че медикаментите подобряват способността ѝ за концентрация, правейки я по-безопасен участник в движението.
На 18 юли 2024 г. обаче е обвинена за шофиране след употреба на амфетамин и метамфетамин. Отнети са шофьорската ѝ книжка и личният ѝ автомобил, а за човек, живеещ в изолирано село като Раброво, това означава социална смърт - невъзможност за достъп до храна, банкомат, лекар и ветеринарна помощ за животните в приюта.
Сузане описва периода като "смазващ", изпълнен с безсилие и усещане за институционален тормоз, при който тя е била третирана като престъпник, въпреки че е спазвала стриктно своя медицински режим.
На 19 март 2025 г. Районният съд в Кула (състав с председател съдия Дияна Дамянова-Цанкова) признава Сузане за виновна по обвинението за шофиране след употреба на наркотични вещества. И я осъжда на три месеца затвор условно, с три години изпитателен срок, лишава я от правото да шофира за осем месеца и отнема автомобила ѝ в полза на държавата. Основното доказателство, на което се опира съдът, е токсикохимичната експертиза по делото, изготвена от експерти към Медицинския институт на МВР, която установява наличието на тези вещества в кръвната проба на подсъдимата.
Сузане сменя защитата си и адвокатът ѝ подава искане за възобновяване на делото до Софийския апелативен съд. И той приема, че присъдата на съда в Кула е постановена при "непълнота на доказателствата", не са взети всички мерки, за да бъде осигурено разкриването на обективната истина и не е извършено обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Съдът критикува първата инстанция за това, че е оценила твърденията на подсъдимата единствено като "защитна теза", без да положи усилия да ги провери обективно.
В решението се коментира, че е игнориран медицинският контекст и че няма адекватна експертиза - вещото лице от МВР само е признало, че лекарството не е одобрено за употреба в България и не е могло да предостави информация за неговото действие върху централната нервна система на пациента
Сега делото трябва да бъде разгледано от нов състав на районния съд, който да се съобрази с аргументите на апелативните магистрати.
