Четвъртокласниците ще имат една задача повече на изпита по български език и литература. Времетраенето му обаче остава непроменено - 60 минути. Това предвижда моделът на национално външно оценяване по БЕЛ в края на IV клас за учебната 2021/22 г., публикуван наскоро от просветното министерство. Публикувани са и моделите на НВО по български и по математика и за VII и X клас. 

Националното външно оценяване в края на IV клас пак ще се състои от 3 части - диктовка и езикови задачи с избираем отговор, текст за четене с разбиране и тестови задачи към него, както и речева задача с творчески характер, изискваща свободен отговор. Диктовката, която ще се пуска на аудиофайл, остава с обем до 60 думи, като прогнозното време за изпълнението й заедно с вече 10-те езикови задачи е 20 минути. Лека промяна има при втората част на теста - текста за четене с разбиране. Задачите към него досега бяха 9 — 3 задачи с избираем отговор и 6 със свободен отговор. Занапред броят им става 10, а прогнозното време за изпълнение остава 25 минути. Третата част пак ще включва задача с творчески характер, която може да е свързана със създаване на кратък текст със свободен отговор на въпрос, редактиране на текст, създаване на кратък текст по картинка/картинки, създаване на текст по картинка и словесна опора. Текстът, който учениците ще създават, трябва да е с обем от 3 до 6 изречения (преди беше 3-5 изречения) и остава с прогнозно време за изпълнение 15 минути.

Сред примерните въпроси, които могат да получат учениците, са например: "Каква част на речта е думата студ?", а отговорите, измежду които ще избират, са съществително име, числително име или прилагателно име. От тях може да се иска да посочат поне две причини защо биха прочели дадена книжка, да съставят кратък текст по дадена снимка и т.н. Примерната диктовка, което е пусната, пък проверя правописа на думи като гълъб, студ, глад, самотно, близко, хляб, нощ, щастливо, къщичка и т.н.

Известни промени има и при очакваните резултати от изпита. Ако досега с НВО се проверяваха знанията и уменията на IV-класниците за четене и разбиране на текстове в различен жанр, вкл. анотации на детски книги, кратки текстове от детски енциклопедии, инструкции за използване на уреди или указания за игри или др., то от догодина тази цел става "четене и разбиране на текстове, функциониращи в комуникативната практика". Уменията за възприемане и интерпретация на кратки по обем и достъпни като съдържание значими произведения от българската и световната литературна класика за деца пък се заменят с уменията за отговор на въпрос, свързан със съдържанието на текст и/или с интерпретиране на конкретна комуникативна ситуация.

В края на началния етап учениците ще трябва още да могат да разграничават звуковите единици на езика, сричките в думата, ударените срички, да разпознават различните по цел на изказване и по състав изречения, да осмислят връзката между епизоди в контекста на посланието на художествения текст, да изразяват емоционално оценъчно отношение към герои, епизоди, картини, автори, да коментират факти и идеи от чужд текст.

Промяна има и при учениците със специалните потребности - за тях досега изпитът можеше да продължи до 40 минути повече над определеното време, а занапред допълнителните минути се намаляват на 30. 

"Страшният" седми клас

В края на учебните занятия и през тази учебна година учениците от 7 клас ще положат изпити по български език и литература и по математика от националното външно оценяване. "Все по-голям дял заемат казусите, свързани с практическо прилагане на наученото, и за успешното справяне с тях не се изисква допълнителна подготовка", посочват от МОН. Представените за тях модели не се различават от миналогодишните - те пак ще са върху учебното съдържание, изучавано между 5-и и 7-и клас. Новости се очакват за сегашните 6-класници, които през 2022/23 ще са в седми клас - за тях МОН гласи интегрирани тестове, които ще включват задачи и от останалите предмети като биология, физика, химия и т.н. Дали това обаче ще се случи така, както бе обявено от предишния министър Красимир Вълчев - изпитът по БЕЛ да включва въпроси например от история, а този по математика - задачи по природни науки, ще стане ясно догодина, въпреки че според учениците и тените родители това би било доста късно. Крайната дума ще е на следващия просветен министър, който трябва да реши дали и задачи от кои други предмети да включи в изпитите.

Десетокласниците също ще полагат изпит по български и по математика, които няма да се различават като формат от миналогодишните. Учениците от 7 клас по свое желание ще могат да се явят и на изпит по чужд език, а учениците от 10 клас - по чужд език и по информационни технологии за оценка на дигитални компетентности.

100 от 100

Максималният брой точки при всички изпити от националното външно оценяване след IV, VII и X клас става 100 (досега при 7 и 10 клас бяха 50 т.). Оценките в удостоверенията ще бъдат записвани в точки, а за IV клас и приравнявани към оценки по шестобалната система. Това предвиждат промени в Наредба №11 от 2016 г., чиято цел е да се улеснят учениците при преценката им до каква степен покриват изискванията за усвоени знания по съответните предмети.