Меморандум за възстановяване на Централната минерална баня в София като общински термален градски център подписаха кметът на Столичната община Васил Терзиев и Българската асоциация за термално наследство (БАТН).
Под меморандума се подписаха и представители от различни политически групи в Столичния общински съвет (СОС) - общински съветници от "Продължаваме промяната - Демократична България", "Възраждане", БСП и "Спаси София".
По темата за минералната вода и термалното наследство на София трябва да има консенсус и да работим заедно, за да запазим тази даденост за следващите поколения, каза кметът Терзиев преди подписването на документа. Той посочи, че минералната вода е уникален за София ресурс и може да върне града към славата му от дневни времена. Терзиев изрази надежда, че всички могат да работят активно и градът да се възползва от всяка своя даденост. По думите му, този меморандум е една символна първа стъпка, че заедно с други структури и неправителствени организации могат да придвижват важните неща за софиянци.
Днес се навършват 112 г. от откриването на Централните минерални бани София, посочи Виржиния Захариева от БАТН. Затова избираме тази дата за подписване на меморандум за възстановяване на Централната минерална баня ,,София“ като общински термален градски център, обясни тя. Захариева каза, че Централната баня би била "оазис" за всички граждани на София, както и би предоставила лечебните свойства на водата на стотици хиляди хора със здравни проблеми. По думите ѝ, Централните минерални бани биха били неповторима притегателна сила за хилядите гости на София.
На 10 март в сигнал от БАТН към Столичната община, свързан със състоянието на северното крило на сградата, беше поискано взимане на мерки по опазване на недвижимата културна ценност „Централна минерална баня – София“ от разрушаване и съхраняването ѝ в автентичния ѝ вид. От асоциацията тогава алармираха за пукнатини и занемарени помещения. От БАТН поискаха цялостно укрепване, консервация и реставрация на сградата, включително и с подземната инфраструктура за минерална вода.
Строителството на банята започва през 1888 г., а австрийският архитект Емил фон Фьорстер печели обявения международен конкурс за минерална баня с хотел. Строежът на хотела е спрян четири години по-късно поради недостиг на средства. През 1904 г. се избистря идейният проект за комплекса в днешния му вид от архитектите Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер. Малката баня отваря врати през 1908 г., а голямата - с два плувни басейна, семейни вани, римски бани - на 13 май 1913 г.; в северното крило се открива водолечебен институт с водоналивни съоръжения (1914). Съоръженията се захранват с вода от извиращите под сградата минерални извори. При бомбардировките на София (1944 г.) малката баня е съборена, а части от голямата са сериозно засегнати. След Втората световна война голямата баня е точно реставрирана и е обявена за паметник на културата от местно значение. Поради амортизация през 1986 г. сградата е затворена за посетители и напълно изоставена след 1989 г.
