Все повече деца проговарят късно или изобщо не развиват пълноценна реч, показват наблюденията на специалистите от Сдружение „Всяка дума“. „В момента всяко 45-то дете в света е в аутистичния спектър, без да броим децата с други нарушения на речевото развитие и вниманието“, посочва Станислава Чуринскйене, част от екипа на сдружението. По думите ѝ това не е резултат от свръхдиагностика, а от реални затруднения, които децата изпитват при формирането на реч. Тя припомня, че преди половин век свързването на две думи е било очаквано между 12-ия и 18-ия месец, докато днес стандартът е изместен към 24 месеца — отражение на глобалната тенденция за все по-късно проговаряне. „Причината е биологична и се крие в телата на децата. Науката работи по тези въпроси от десетилетия и вече разполагаме с голяма част от отговорите, но те достигат бавно до България“, допълва тя.
Според екипа на „Всяка дума“ биологичните нарушения, свързани със забавено проговаряне, хиперактивност с дефицит на внимание и аутистичния спектър, са многобройни и проследими до генетични фактори. „Виждаме отклонения в невромедиацията — серотонин, допамин, хистамин, GABA, глутамат. Налице са дефицити в минералния баланс, във витамините от група B, нарушения в триптофановия метаболизъм, излишък от токсични метали, проблеми в чревния микробиом и чревно-мозъчната ос, както и в начина, по който функционира имунната система“, обяснява Станислава. Всички тези фактори влияят пряко върху работата на централната нервна система.
Екраните също оказват влияние, но не са първопричината. „Екраните не са полезни — те приучават нервната система да търси постоянно променящи се стимули, нарушават концентрацията и намаляват творческата игра. Но сме виждали деца в най-дълбокия спектър, които никога не са били излагани на екранно време. Ако решението беше толкова просто, щяхме просто да спрем екраните“, уточнява тя.
2025 г. беше особено успешна за Сдружение „Всяка дума“ в научен план. Организацията е съавтор на две международни публикации с висок импакт фактор, посветени на чревно-мозъчната ос и биологичните механизми зад нарушенията в развитието. Първата, публикувана в Nutrients под заглавие „Age-Dependent Gut Microbiome Dysbiosis in Autism Spectrum Disorder and the Role of Key Bacterial Ratios“, разглежда ключови бактериални съотношения и тяхната роля при аутизма. Втората — „Impact of AOC1 and HNMT Variants on the Therapeutic Outcomes of a Histamine Reducing Diet in Autism Spectrum Disorder“, излязла в Journal of Molecular Neuroscience, анализира влиянието на хистамина, генетичните варианти и нискохистаминовото хранене върху състоянието на децата.
Към родителите, които тепърва започват пътя на работа със забавено развитие, Станислава отправя ясен съвет: „Като родител, преминал успешно през това, бих казала — не отлагайте търсенето на биологичните причини. Те винаги съществуват и не е трудно да бъдат открити. Колкото по-рано започне работата по тяхното отстраняване, паралелно с логопедични и поведенчески интервенции, толкова по-бързо и пълно е възстановяването.“
