Голяма рядкост е в България да гостува световноизвестен изпълнител или група в пика на славата си. Списъкът е кратък - Мадона, Елтън Джон, Стинг, Кайли Миноуг, Риана, "Депеш мод", AC/DC, "Металика"... Примерите са такава рядкост по ред причини - слаб интерес на звездите към Източна Европа, други меломански нагласи на българската публика или просто високи хонорари, предполагащи скъпи билети.

Затова и анонсът на сайта на "Арктик Мънкис", че ще имат концерт на пристанището в Бургас на 12 август, отначало се прие с недоверие. А последвалото потвърждение на промоутърската агенция Fest Team доведе до еуфория феновете на английската група у нас (а и в съседните държави). И резултатът от това бе светкавично изчерпване на билетите - за 2-3 часа.

Нищо учудващо - все пак става въпрос не само за нашумяла група, а една от малкото, които се приемат като актуален феномен в световната музика. С куп награди, 20 млн. продадени албума и още по-доходоносни глобални турнета. Плюс два записа, включени в класациите на "Ню Мюзикъл Експрес" и "Ролинг Стоун" за най-добри албуми за всички времена - Whatever People Say I Am, That's What I'm Not  (2006) и "AM" (2013). За съжаление, "Арктик Мънкис" не са толкова популярни в България като цяло, извън твърдото си ядро фенове, както и почитателите на инди рок музиката. Което от своя страна не може все още да осигури осъзнаване колко важно за имиджа на страната ни като концертна дестинация ще е шоуто в Бургас.

Нека все пак видим

с какво толкова са известни непопулярните у нас "арктически маймуни".

Началото на тяхната история се поставя от приятелите от детинство Алекс Търнър (вокали, китара) и Мат Хелдерс (барабани), както и запозналият се с тях Анди Никълсън (бас), които започват да свирят през 2002 г. в Нипсенд, предградие на Шефилд. Месеци по-късно към тях се присъединява и втори китарист - Джейми Кук. За техните апокрифни концерти и демо записи започва да се говори неочаквано бързо и скоро славата им надхвърля района на северния английски град. Техният дебютен сингъл I Bet You Look Good on the Dancefloor (октомври 2005 г.) се изкачва до №1 в класациите на Острова, същото се случва и с втората им песен - When the Sun Goes Down (януари 2006 г.). Четворката генерира огромен интерес в интернет и проправя път на следващи изпълнители и групи да пробият именно по този нов път до слушателите. Фенският и медиен интерес ескалира и това е предпоставка за големия успех на първия им албум -  Whatever People Say I Am, That's What I'm Not (2006 г.), който става най-бързо продаващият се дебют - 363 735 пласирани копия за първата седмица. А продадените 118 501 копия в първия ден са повече от всички останали в Топ 20, взети заедно!

Внезапната слава и очертаващото се мащабно турне обаче идват в повече на Анди Никълсън и той решава да напусне, като мястото му като басист в средата на 2006 г. заема Ник О`Майли, също от Шефилд. И от този момент вече 16 години четворката е непоклатима.

Следва втори студиен албум, също №1 - Favourite Worst Nightmare (2007), като същата година идва и първото голямо признание - покана за хедлайнер (главен изпълнител) на голямата сцена на "Гластънбъри" (неофициалният световен шампион сред музикалните фестивали). За "Арктик Мънкис" вече говорят всички. Фронтменът Алекс Търнър пък бързо става секссимвол във Великобритания. Медиите следят всяка стъпка от тогавашната му връзка с популярната тв водеща и модел Алекса Чънг, коментират се прическите му, акцентът му, който от твърдо шефилдски преминава постепенно към американски... Следват хитове, които вече се подемат от десетки хиляди по концертите - Brianstorm, Teddy Picker, Cornerstone, Don't Sit Down 'Cause I've Moved Your Chair...

Но сякаш големият пробив,

същинското влетяване на "Арктик Мънкис" в орбитата на големите,

е албумът "AM" (2013), от който са парчетата R U Mine?, Do I Wanna Know?, Why'd You Only Call Me When You're High?, Snap Out of It. Този албум се превърна в саундтрак за безброй нощи навън, срещи и излизания във всеки град на тази страна", пише "Ню Мюзикъл Експрес". Стилът се променя от брит и гаражен рок към специфична сплав от хип-хоп ритми и седемдесетарски хеви рок. "Това е най-оригиналният ни албум, а песента Arabella показва най-нагледно съчетанието на тези два стила в една песен", разказва Търнър. Самият той извън имиджа си е изключително талантлив композитор и автор на текстове. Редица музикални критици определят вокалиста на "Арктик Мънкис" като един от най-надарените поети на съвремието ни заради лириката му, пропита от темите за романтика и самота. Английският поет Джон Купър Кларк определя групата като най-приближаващата се до "Бийтълс". Редица по-млади звезди като Били Айлиш, Люис Капалди, Йънгблъд, Холзи и т.н. пък посочват "Арктик Мънкис" като свой пример в музиката.

Самите момчета от Шефилд често споделят, че

при първите си стъпки са черпили вдъхновение от "Дъ Смитс",

Джон Ленън, Ник Кейв, "Оейзис"... Отделно Алекс Търнър, който като ученик слуша хип-хоп, разказва също за още едни свои фаворити - американските инди рок герои "Дъ Строукс". "Това е онази група, която се появява, когато си на 14 или 15 години, и успява да те връхлети по правилния начин, като променя цялото ти възприятие за нещата", споделя Търнър. Който през цялата си кариера досега преминава елегантно през различни стилове - не само като имидж, но и като музика.

Увлича се от Дейвид Боуи, Серж Гинзбург, Жак Брел и Енио Мориконе, като това се отразява в страничния му проект, пропит с барок поп и сайкъделик поп - дуета "Дъ Ласт Шадоус Пъпетс", в който си партнира с неговия добър приятел Майлс Кейн. А и си личи в последния засега запис на "Арктик Мънкис" - Tranquility Base Hotel & Casino (2018), с уклон към френския поп и музиката от филмите през 60-те.

Знае се, че "Арктик Мънкис" се готвят да издадат през 2022 г. своя седми албум. Засега може само да се гадае в каква посока ще поеме творческият гений на Алекс Търнър и в какво превъплъщение ще го види публиката в Бургас. Но е сигурно - след следващите месеци и покрай предстоящия концерт в България със сигурност ще се говори много повече за Търнър и "Арктик Мънкис" отвсякога.