Quantcast
На Петровден е време за първото пиле | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

На Петровден е време за първото пиле

Друго традиционно празнично ястие е бял мъж или кутмач
421
 Pixabay

Според народната традиция на Петровден (29 юни) се коли първото пиле за годината. То е курбан за празника на светите апостоли Петър и Павел и има почти същото ритуално значение, както гергьовското агне. На Илинден се коли най-старият петел в чест на св. Илия, а след края на вършитбата се коли червен петел за плодородие и благополучие. Днес тези традиции са запазени само в отделни села. Вкусната, отгледана в двор кокошка (или петел) е деликатес, който малцина могат да си позволят за разлика от индустриалното пиле с вкус на дунапрен. Друго традиционно ястие на Петровден е т.нар. бял мъж или кутмач. Прави се от прясно овче сирене, запържено с малко брашно, мляко и сол. Понякога му добавят и мед. Акцент на трапезата за празника обаче си остава младото пиле или петле.   

В митологичните представи на повечето народи петелът е слънчев символ, тъй като песента му предизвиква изгрева. В Китай го смятат за носител на петте добродетели - гражданските (защото с гребена си прилича на мандарин), воинските (заради шиповете на краката), смелостта (заради поведението му в битка), добрината (защото дели храната си с кокошките) и доверието (заради увереността, с която известява изгрева на слънцето).

Последователите на Питагор учели да не се принася в жертва бял петел, защото е молител и обозначава времето. В исляма петелът също са радва на специално отношение. Самият Мохамед бил казал: “Белият петел е мой приятел, той е неприятел на неприятеля на Аллах.”

За християнството петелът е птица вестител. По време на Тайната вечеря Христос казва на Петър:”Тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.” Както и станало малко по-късно. След като първосвещениците и тълпата залавят Спасителя, Петър започва да се кълне: “Не познавам Човека. И веднага пропя петел.“ (Мат. 26:74)

Превръщането на петела в символ на Франция историците обясняват с чисто лингвистични причини. Древните римляни по фонетичен признак са свързали gallus (петел) и Gallus (жител на областта Галия). “Въпреки това от символна гледна точка характеристиките на петела и на французите не са напълно лишени от връзка”, отбелязва Жан Шевалие в своя “Речник на символите”.

Тук нека вметнем, че символът на Франция и френското е докоснат от известно английско влияние. Френската марнска кокошка е продукт на англо-френските династически отношение. В средата на XII век бракът на принцеса Елеонора Аквитанска с бъдещия английски крал Хенри II  донася на английския двор като зестра част от днешна Югозападна Франция. През следващите два века английски кораби често акостирали в Ла Рошел, а на сушата моряците се забавлявали, като организирали бой с петли, които си носели от Острова. Тези бойни петли започнали да се кръстосват с местни кокошки, от което произлязла и новата порода. Петлите са с различни цветове, горда стойка и като правило с лош характер и кавгаджии.

Джефри Чосър в “Кентърбърийски разкази” е оставил един забележителен образ на горделивия и самомнителен петел Шантиклер.

 

Бил гребенът му със коралов цвят

и като крепостна стена зъбчат,

като ахат проблясвал клюнът сур,

краката му по-светли от лазур,

завършвали със нокти снежнобели,

перата му със златен плам горели.

Кокошки седем в свое подчинение

държал той за любов и развлечение.

(превод Ал. Шурбанов)

 

В един прекрасен летен ден този забележителен петел, подмамен от ласкателствата на кокошката Пертелота, увиснал с прехапано гърло на гърба на една лисица. Тук може да се долови доза ирония на сдържания британец към лекомисления и малко фанфаронски нрав на французите. 

В българската народна митология петелът също е предмет на особено уважение. Смята се, че е недосегаем за зли духове. Неговото кукуригане разделя деня на светла (добра) и тъмна (лоша) част и освен това разделя цивилизования свят от дивия свят - „там, дето петел не кукурига”. “Първи петли” е време, в което всички нечисти сили напускат къщите и дворовете и тогава човек може да излиза за работа или да тръгне на път. Петелът също така е синоптик и гадател. Ако пропее вечерта, значи времето ще се развали. Ако пее на прага на къщата, значи ще дойдат гости. “Петел да не ти пее вкъщи”, е една от най-тежките клетви.

Българската литература е пълна с пасторални сцени, в които някаква къкреща на огъня или поднесена на трапезата кокоша или пилешка яхния създава усещане за хармония и психологически баланс в отношенията между героите. Във възрожденския бит сготвената кокошката се явява нещо като скрит знак на националния стопански подем. В битовите повести на Цани Гинчев често се споменават изпечени пилета, а киселата кокоша чорба е задължителна част от менюто за годежи и сватби. Хаджи Генчо от “Българи от старо време” е постоянно зает с мисълта за пилето, което баба хаджийка трябва да му сготви за обяд. “Всяка сутрин по едно пиле се тръшваше обезглавено на двора, за да украси после трапезата на Огнянова, който ядеше сам, защото бяха коледни пости”, пише Вазов в “Под игото”. Подтекстът е ясен - пилето е храна за охолен делник, в който се гради радостта от предвкусван празник. 

 

РЕЦЕПТИ

 

Пилешка яхния със сушени сливи

Продукти: 1 пиле, 100 мл олио, 2-3 глави лук, 3-4 домата, 2 ч.ч. сушени сливи, 1 ч.ч. червен пипер, 1 ч.л. захар, 1 с.л. брашно, сол.

Пилето се изчиства, измива се, нарязва се на парчета и леко се запържва в мазнината. Последователно се прибавят ситно нарязаният лук, обелените и нарязани на ситно домати, червеният пипер, 2 ч.ч. топла вода и сол. Когато месото поомекне, се прибавят предварително накиснатите във вода сливи, а когато се сварят сливите, се прибавят препеченото и размито с малко вода брашно и захарта. След десетина минути ястието се сваля от огъня.

 

Попска яхния

Продукти:  750 г месо от кокошка или пиле, 100 г масло, 3 глави лук, 10 скилидки чесън, 500 г дребни лукчета, 3 домата, 1 с.л. брашно, 1 дафинов лист, 100 мл вино, 1 ч.л. червен пипер, черен пипер на зърна, сол.

Месото се нарязва на парчета и се  запържва леко в част от мазнината, след което се изважда. В същата мазнина се запържва до златисто ситно нарязаният лук, а след това се прибавят брашното и червеният пипер. Връща се месото, залива се с виното и топла вода, посолява се и се вари заедно с дафиновия лист и черния пипер. Когато омекне месото, се прибавят предварително задушените в останалата мазнина лукчета, обелените скилидки чесън и настърганите домати. Ястието се вари още няколко минути и се сваля от огъня.

 

Задушена кокошка по селски

Продукти: 1 по-едра кокошка или петел (2,5  кг), 1 кг пиперки, 1 кг домати, 2 глави кромид лук, 3 скилидки чесън, 1 люта чушка, 1 ябълка, черен и червен пипер, 3 зърна бахар, 1 дафинов лист, магданоз, 1 с.л. прясно масло, 2 с.л. олио.

Изчистената и измита кокошка се слага в кипяща подсолена вода и се вари до полусваряване. Отделят се костите и кожата. Месото се нарязва на порции, изпържва се леко в загрята мазнина и се отделя в чиния. В мазнината се поставят последователно и се запържват леко лукът, доматите, изпечените и изчистени от семето пиперки, нарязани на ситно. Запърженият зеленчук се изсипва в дълбока тенджера. Отгоре се нареждат парчетата месо и се поръсват с червен пипер и сол. Прибавят се лютата чушка, останалите подправки и маслото. Ястието се залива с 1 ч.ч. бульон от кокошката, наръсва се със ситно нарязан магданоз и се оставя на съвсем слаб огън за около час, докато остане на мазнина.

 

Печено пиле с бяло вино

Продукти: 1 кг бутчета и бяло месо от пиле, половин пакетче краве масло, половин чаша бяло вино, 2 скилидки чесън, 1 връзка магданоз, 1 чаша бульон, 3-4 с.л. лимонов сок, сол.

Пилешкото месо се поставя в тавичка, залива се с виното, прибавя се половината от маслото, покрива се с алуминиево фолио и се пече на фурна. След като изстине, се обезкостява и се реже на малки парченца. Останалото масло се разтопява и към него се прибавят чесънът и магданозът, нарязани на ситно, месото, бульонът и сосът от печенето. Вари се на тих огън 15 минути. Преди поднасяне се прибавя лимоновият сок. Сервира се със салата.

 

 

Ключови думи:

кулинария

Още

Сантиментална лютеница

17.09.2021

4385
Гювечът е като виц - всеки го знае по свой начин

10.09.2021

940
Мусаката отвътре