Всички кралски особи имат поне по едно хоби и често то е свързано с животни. Покойната кралица Елизабет Втора например обожаваше кучета и особено породата корги. От хоби на цар Фердинанд преди повече от 130 години се ражда зоологическата градина в София. Фердинанд имал в двореца си четири слона, които се разхождали из парка. Често владетелят започвал деня с необичайно занимание - дресировка на слоновете. Понякога умните животни и техният възпитател изнасяли представления пред чуждестранни гости. 
Ексцентричното занимание на българския цар впечатлило европейската преса. През 1914 г. френският Le Petit Journal излиза с водеща статия за забавленията на коронованите особи, в която Фердинанд е главен герой. Статията коментира, че повечето владетели се разтоварват с банални занимания - кралят на Англия колекционира пощенски марки, руският цар обича земеделието, шведският крал рисува, италианският е запален нумизмат, а Вилхелм II е художник, историк, оратор, критик, драматург и музикант. 

Паркът на царската резиденция във Врана

всъщност е първата зоологическа градина у нас. Там съжителствали елен, черен лешояд, няколко фазана, но когато идват и две кафяви мечета, паркът се оказал тесен за толкова различни обитатели. И Фердинанд издал Указ за създаване на истински зоопарк. За целта е отреден парцел, попадащ в царската ботаническа градина - днес в центъра на София (срещу Спортната палата), но тогава извън града. На мястото имало само дървета, храсти и барака - склад за зеленчуци към ботаническата градина.

За три години Софийската зоологическа градина става дом на видри, диви кози, лами, елени, лебеди, жерави и други птици. През 1892 г. пристигат и първите лъвове. Двойката хищници е настанена в преустроен обор за крави. Скоро им се ражда бебе.  

През 1912 г. в България пристигат Нал и неговата приятелка Дамаянти - слончета от Хамбургския зоопарк. Временно ги настаняват в обор в резиденцията на царя  - докато подготвят новия им дом и гледачи. Междувременно Нал е "назначен" на работа -  впрягат го да оре земята. 

Най-сетне през 1929 г. слонарникът в софийския зоопарк е готов. Но транспортирането се оказва трудна задача. Нал бил неспокоен и се наложило да го натоварят в метална клетка върху кола, теглена от четири коня - унгарски тежковози. А Дамаянти изминала целия път от Врана на собствен ход.  Влязла в новия си дом достолепна като кралица, съпроводена от ескорт гледачи. 

Зоопаркът бързо става любимо място не само на софиянци, от цялата страна се стичали хора. Нямало входна такса и билети, само на влизане имало въртележка с брояч, която отчитала броя на посетителите. Вътре стражари зорко следели никой да не досажда на животните и да не се приближава опасно до клетките. 

През годините обитателите на зооградината се множат, но слоновете си остават една от големите атракции. След смъртта на Нал и Дамаянти от Калкута пристига нова двойка - Савитри и Савитан. Савитри е първата слоница, която ражда малките си в България.

С времето зоопаркът отеснява, а освен това се оказва в центъра на разрастващия се град и се налага да му се търси ново място. Днес всеки посетител на столичния зоопарк отдалече вижда емблемата му - тя е слонче с корона на главата.