Председателката на френското Национално събрание Яел Браун-Пиве напомни на депутатите, че трябва да носят "прилично" облекло. Междувременно спор за носенето на вратовръзки разделя народните представители от десницата и от левицата, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

"Не може да идвате (в парламента) облечени както си щете, правилникът на Националното събрание предвижда офисни дрехи", заяви Браун-Пиве от партията "Възраждане" на президента Еманюел Макрон в предаване на телевизия "Франс 2". 

"Вие не принадлежите вече на себе си, когато влизате в Националното събрание и в пленарната зала, вие сте избраник на народа, вие представлявате французите, значи винаги трябва да имате наум, че французите трябва да се гордеят с вас", мотивира се тя.

"Моята роля тук не е да бъда полицай по облеклото в събранието, имам доверие на парламентаристите", уточни председателката на парламента.

Преди лятната ваканция дебатите в парламента се насочиха към дрескода, след като Рено Мюзелие, депутат от десницата, разкритикува поведението на леви депутати от обединението "Нов екологичен и социален народен съюз" (НЕСНС). По думите му това е една "мръсна, разпасана левица, която кряска навсякъде". 

Междувременно друг депутат от десницата – Ерик Сиоти, настоя в пленарната зала задължително да се носят вратовръзки.

"Дрехите не правят депутатите", отвърнаха му група депутати от "Непокорената Франция", част от обединението НЕСНС. Един от тях дори поиска да се забранят "непристойно скъпите костюми" и изрази съжаление, че някои депутати "си позволяват да носят в пленарната зала все по-скъпоструващи дрехи". 

Лидерът на НЕСНС Жан-Люк Меланшон разкритикува в своя блог "господата и дамите, които осъждат нашето поведение, искат да ни учат как да се държим и обличаме. Те всъщност не знаят: дрехите, които обсипват с хули, са нашето неделно облекло. Мнозина, които ни гледат, обаче знаят как стоят нещата, тъй като на този ден са облечени по същия празничен начин".

Ако костюмът не прави монаха, каквато пословица има във Франция, той със сигурност прави депутата. Въпросът е редовна тема в политиката още от зората на парламентаризма. Трябва ли депутатите да носят вратовръзка? В наши дни темата се завръща през задния вход, наложена от Ерик Сиоти, който говори за "необходимия знак на уважение към нашите институции". "Непокореният" депутат Луи Бояр се хвърли в контраатака. "Упрекват ни, че идваме в Националното събрание просто облечени, но истинското неприличие е да се разхождаме с костюми, които струват повече от минималната работна заплата", отговори той. 

Аксесоарите на висшите класи

Дясното и лявото се сблъскват с домашни аргументи. Схематично погледнато, левицата се стреми да бъде близо до хората и следователно да се облича като тях. Това е смисълът на скандалното пристигане на комунистическия депутат Патрис Карвальо, облечен в син работен гащеризон на 12 юни 1997 г. Или пък за отказа на "Непокорените" да бъдат принудени да носят вратовръзка, когато бяха избрани през 2017 г. "Някога в Народното събрание е имало санкюлоти (безгащници), днес ще има санкравати (безвратовръзници), оправда го лидерът му Жан-Люк Меланшон. Депутатите от LFI Матилд Пано и Алексис Корбиер са поели перото. Този петък те смятат, че носенето на вратовръзка "е дрескод на много специфична социална категория, обикновено на най-заможните мъже" и че "не е уместно да се иска от депутатите да се отличават и да приемат дрескода на социално малцинство". Защото, обясняват те, "депутатите трябва да представляват хората, техните надежди и възмущения, а не да се дистанцират от тях".

В "Облеклото в политиката"  историкът Фредерик Матони пише, че вратовръзката "е аксесоар на висшите класи" и че носенето ѝ "съответства на социалния състав на общностите". За този политически учен, привърженик на левицата, носенето на вратовръзка "вероятно" се подчинява на "загриженост за различието" по отношение на избирателите, "но също и на работническата класа".

Десните и крайнодесните твърдят, че са загрижени за "имиджа", който излъчват техните избрани представители. "Непокорените са снимани разчорлени като хипита. Ние не идваме по джапанки и шарени ризи", подиграваше се Марина Льо Пен през юни.

"Примката на вратовръзката"
При откриването на новото Национално събрание тримата народни избраници от Полинезия се появиха по сандали, цветни ризи и огърлици. "Освен на Марина Льо Пен ние не направихме впечатление на никого", казва Тематей Льо Гаик пред "Либерасион". Моят колега Мотаи Брадърсън е тук от пет години, така че вероятно са имали време да свикнат с облеклото му. Той обаче не използва това като политически аргумент. Според модния журналист Марк Боже, който обича да казва, че "облеклото е политика и политиката е облекло", не е изненадващо, че политическият дебат навлиза в областта на облеклото. Това не е нещо ново", пише в Туитър историчката Матилда Ларер, специалистка по революциите и гражданството през XIX век. В историята на парламентарните събрания дрехите на депутатите са били знак за принадлежност към определена класа. Членовете на парламента могат да имат съображения за обличане, с които да отбележат политическа, социална или етнокултурна идентичност. И по този начин те могат да заемат антирасистки, антиколониални или независими позиции. Що се отнася до костюма и вратовръзката, които Ерик Сиоти иска да наложи отново, според историчката те "трябва да олицетворяват почтеността на избрания представител и да позволяват равнопоставеност на депутатите".

Промяната през 2017 г.

В действителност този аксесоар никога не е бил задължителен в Националното събрание по време на Петата република. Правилата говорят по-скоро за изискването за подходящо облекло. Следователно носенето на вратовръзка се подразбира и прилага мълчаливо. През 2017 г. нещата се промениха с появата на депутатите от "Непокорената Франция". Те се отличаваха с това, че не носеха вратовръзка. Превърнаха го в своя запазена марка, което предизвиква полемика.

Същата година Франсоа Рюфен бе глобен с 1378 евро за носене на тениска. Година по-късно Жан Ласал се появи с жълта жилетка.

Тези три събития доведоха до промени в правилника през 2018 г. Неговият чл. 9, който се отнася до облеклото, бе изменен за първи път. Оттогава се използва терминът "офисно облекло", което не трябва да изразява религиозна, политическа или търговска принадлежност.