На 28 август 1973 г. приключва успешно шестдневна заложническа криза в банка „Сверигес Кредитбанк“ в Стокхолм, Швеция. Случаят дава повод за въвеждането на термина „Стокхолмски синдром“ – психологическа концепция, при която жертвата се привързва към насилника, припомня БТА.
На 23 август 1973 г. осъденият за въоръжени грабежи и прояви на насилие Ян-Ерик Олсон влиза в сградата на столичната банка, дегизиран с очила и перука и носещ куфарче пълно с експлозиви и детонатори, вади огнестрелно оръжие и стреля в тавана, за да всее смут и паника.
След подаден сигнал полицията влиза в контакт с престъпника. Клиентите и персоналът на банката са изведени от сградата, с изключение на четирима служители, взети за заложници от Олсон.
В първите дни, подведени от дегизировката му, органите на реда смятат, че похитителят е 22-годишният Кай Роберт Хансон.
Самоличността му е разкрита, след като поръчва на полицията да доведат бившия му съкилийник Кларк Олофсон, който излежава шестгодишна присъда, заедно с три милиона шведски крони, два пистолета, бронежилетки, каски и автомобил. Целта му е да се измъкне заедно със заложниците, които да ползва като щит.
На шестия ден от заложническата криза и след множество неуспешни преговори е впръскан сълзотворен газ в помещението, в което се намират заложниците и двамата престъпници. Час по-късно Олсон и съкилийникът му се предават.
Властите установяват, че похитените служители нямат следи от наранявания и са в добро физическо състояние. В показанията, които дават пред разследващите, те свидетелстват за хуманното отношение на престъпника към тях.
Ян-Ерик Олсон е осъден на 10 години лишаване от свобода. Кларк Олофсон е осъден за съучастничество, но впоследствие е оправдан от Шведския апелативен съд.
Стокхолмският синдром е психологическо явление, при което заложникът започва да симпатизира и да съчувства на своя похитител, привързва се към него и се отъждествява с личността му. Жертвите изпитват ирационални чувства към насилниците си и често смятат липсата на осезаема злоупотреба и тормоз от тяхна страна за проява на милосърдие и човещина.
Шведският криминолог и психиатър Нилс Бейерот, съдействал на органите на реда с анализ на реакциите на четиримата заложници, първоначално въвежда и доразвива понятието „нормамстолски синдром“ по името на площада, на който се намирала похитената банка. По-късно, изучавайки поведението им, американският психиатър Франк Окбърг утвърждава психологическия термин „стокхолмски синдром“.
