В миналото се твърдеше, че кокичето е предвестникът на пролетта, но истината е, че копривата върши тази работа по-добре. Звучи прозаично, обаче няма как да е друго - животът е преди всичко проза и тук-там по някое късче поезия. Та и настъпващата пролет се усеща най-добре, когато на зарзаватчийските сергии се появят първите пликчета с прясна коприва.
Отношенията между човека и копривата са стари като света. Странно е, че тя никога не е била култивирана. Расте неорганизирано, където сама си избере и най-вече сред лишени от културната намеса на човека пространства. В същото време тя по най-убедителен начин присъства в културния свят на човека – като храна, влакнодайно растение и терапевтично средство.
От края на I в. пр. Хр. е известна една гръцка рецепта за приготвяне на коприва, която силно се доближава до най-често прилагания и днес начин за готвене. “Копривата да се свари, да се отлее водата, да се нареже на ситно, да се прибави зехтин и да се задуши върху пепел (на слаб огън). След това да се прибави рибен бульон, счукан пипер и яйца, яденето да се разбърка и да се посипе с пипер.” Ако рибеният бульон се замени примерно с мляко и ако се добавят орехи, тази рецепта може да служи като убедително доказателство, че в кухнята има ястия с незалязваща модерност.
Нейното латинско име urtica произлиза от думата uro - горя, изгарям. Оттук са дошли френското й наименование ortie и испанското ortiga. Английската дума nettle според някои тълкувания произхожда от needle (игла) явно заради парещото убождане от власинките на копривата. В славянските езици думата коприва (крапива, рус.) е обща, но етимологията е несигурна. Фасмер я свързва с “кипя”, т.е. вря, горя, но не изключва и друга версия - копривата да е свързана с коприна заради влакнодайните свойства на растението. (В скоби ще споменем, че крапивник на руски означава извънбрачно дете, т.е. родено в копривата или далече от коприната.)
Етимологичното родство с коприната не би трябвало да изглежда странно. Известна е поговорката: “От коприва става коприна с търпение и мурафет”. През XVII-XVIII век в Западна Европа тя е била твърде популярна влакнодайна суровина. “В Шотландия, пише един английски поет от онова време, ядох коприва, спах в чаршафи от коприва и вечерях върху маса, застлана с покривка от коприва.” Сигурно е, че тя има поне две предимства пред лена и памука - не е нужно да се сее и расте достатъчно бързо, за да се бере два пъти в годината. По време на Първата световна война част от облеклото на германската армия било изработено от коприва. През последните години интересът към нея в текстилната индустрия расте. Тъканите от коприва минават за нещо екстравагантно.
Нека добавим, че копривата никога не е губила своята фармацевтична актуалност. Още гръцкият лекар Диоскорид оценил свойството й да спира кръвотечения и кръвоизливи. Обяснението е във високото съдържание на хлорофил - вещество, което по химически състав се доближава до хемоглобина. Средновековните лековници я препоръчват срещу кашлица, болки в стомаха, жълтеница, ухапване от бясно куче и куп други болести. Днес тя продължава да бъде постоянен член в Съвета за сигурност на световната билкова общност.
На пазара свежите зелени листенца може да изглеждат като знак за пробуждане на живота, но в митологиите и най-вече в Библията нейната символика е различна. Там тя е знак на запустение и разруха. В Стария завет тя е растителният образ на проклятието. В книгата на пророк Софония се казва, че Содом и Гомор ще станат “притежание на коприва, солна ровина, пустиня навеки”. Същата съдба щяла да сполети и Едомската земя според пророк Исаия: “И дворците й ще обраснат с тръне, а твърдините й - с коприва и репей; и тя ще бъде жилище на чакали, свърталище на камилоптици.” В Притчите на цар Соломон с парливия бурен е белязано пространството на глупостта и мързела. “Минувах край нивата на ленив човек и край лозето на малоумен човек: и ето, всичко бе обрасло, повърхността му бе покрита с коприва и каменната му ограда се бе съборила.” Този неблаговиден библейски образ обаче не може да накърни очарованието на копривата като един от достъпните и изпълнени с живителна свежест и оптимизъм дарове на пролетта.
Джуркана коприва
Продукти: 1 кг коприва, 50 г брашно, 100 г масло, 200 г сирене, 2 яйца, 100 г орехи, девисил и сол на вкус.
Копривата се изчиства, измива се, накълцва се и се пуска във вряща подсолена вода. След като ври 5-6 минути, се стрива с джуруляк или с дървена лъжица, докато стане на гладка каша. Брашното се задушава в мазнината до златисто, залива се с отделената от копривата отвара, бърка се, докато леко се сгъсти, и се прибавя към стритата коприва. Ястието се вари до сгъстяване при непрекъснато бъркане. Преди да се свали от огъня, се прибавят разбитите яйца, натрошеното сирене, счуканите орехи и ситно нарязаният девисил.
Салата от млада коприва
Продукти: 300 г листенца от млада коприва, 3 с.л. зехтин, 1 с.л. лимонов сок, щипка захар, сол.
Внимателно измитите млади листенца от коприва се попарват съвсем набързо, оставят се да се отцедят, след което се нарязват. В съд за салата се приготвя заливка от зехтин, лимонов сок, сол и захар, прибавят се приготвените листа и се разбъркват. Може допълнително да се прибави и малко счукан чесън. Салатата се поднася веднага.
Палачинки с коприва на фурна
Продукти: 500 г коприва, 4 с.л. настърган кашкавал, малка глава лук, 4 с.л. сладка сметана, 2 с.л. олио, сол, черен пипер, 1 с.л. брашно, 1,5 ч.ч. прясно мляко. За палачинките: 2 яйца, щипка захар, 4 с.л. брашно, щипка сол, 1 ч.ч. прясно мляко, олио за пържене.
Копривата се почиства, измива се и се сварява до омекване в подсолена вода. Отцежда се и се нарязва на ситно. Лукът се нарязва на дребно, запържва се в горещо олио, поръсва се с брашно и се смесва с копривата. След това се разрежда с прясно мляко, посолява се, поръсва се с черен пипер и се кипва леко. Отделно се приготвят десетина палачинки. В намазан огнеупорен съд се редят на пластове палачинки и коприва, като се завършва с палачинка, поръсена с кашкавал и сметана. Запича се до златисто в умерена фурна.
Шницели от коприва
Продукти: 300 г коприва, 1-2 с.л. брашно, 1 ч.ч. ориз, 1 с.л. ситно нарязан магданоз, 1 глава лук, сол, черен пипер, 2 яйца, олио, 2 с.л. галета.
Копривата се почиства, измива се и се сварява до омекване в подсолена вода. Отцежда се и се нарязва на ситно. Лукът се нарязва на дребно и се запържва в олио до прозрачност. Прибавя се оризът, разбърква се няколко пъти, залива се с вода и се вари до омекване, като излишната вода се оставя да се изпари. Приготвя се смес от коприва, ориз и яйца, сгъстява се с галета, поръсва се със сол и черен пипер и се оставя малко да престои. След това се оформят шницели, овалват се в брашно и се пържат от двете страни в горещо олио. Накрая се поръсват с магданоз.
Страницата подготви: Ясен Бориславов
