"Добре дошли в Стара Загора - центъра на Вселената." Такива билбордове стояха преди няколко години на входовете на Стара Загора. Поставени по идея на местен бизнесмен с доза хумор, но и локален патриотизъм. Начинанието му бе подкрепено от общината и дори имаше идея за конкурс за изграждане на монумент "Център на Вселената", за да привлича още повече туристите. За добро или лошо, тази идея още не е осъществена.

Но в шестия по големина град в България (около 138 000 души) има достатъчно други неща, които да накарат хората да се отбият от магистралата или пък целенасочено да посетят града.

Историята и имената

Има находки, които показват, че на мястото на днешния Стара Загора са живели хора още в края на VII хилядолетие пр. Хр. През 70-те години при разкопки са открити останки, които показват, че в близост се е намирал най-големият древен рудодобивен център в света през V хилядолетие пр. Хр. Във времето градът е бил именуван по различен начин - Берое, Августа Траяна, Иринополис, Боруй, Верея, Ески Загра, Железник и Стара Загора.

Като Берое е присъединен към Римската империя през 46 г. след Хр., като част от провинция Тракия. Между VIII и Х век градът неколкократно минава от владение на Византийската империя към България и обратно. През 1372 г. пада под османско владичество. През 1871 г. получава сегашното си име - Стара Загора. А няколко години след това, през 1877 г., преживява най-тежкия си момент - битките на Руската армия и Българското опълчение срещу турската войска. Заради огромната загуба в численост ген. Гурко е принуден да оттегли бойните си части и турците опожаряват напълно Стара Загора.

Ударът е далеч по-тежък от този, нанесен през 1189 г. от участниците в Третия кръстоносен поход, водени от Фридрих I Барбароса, които ограбват и опожаряват града. Самата битка за Стара Загора от 1877 г. е увековечена в мащабен мемориален комплекс "Бранителите на Стара Загора", който е открит през 1977 г., по случай 100-годишнината от военните действия. На него е изобразено Самарското знаме и има фигури на български опълченци и руски офицер, като символична препратка към шестте наши опълченски дружини, командвани от руско офицерско тяло. От площадката на върха на монумента се разкрива прекрасна панорамна гледка към града.

Веднага след освобождението на България през 1878 г. започва възстановяването на Стара Загора. То е възложено на австро-унгарския архитект Лубор Байер, на когото се дължи изключително напредничавата за времето си шахматна планировка на града. Една от градските легенди е, че идеята хрумва на Байер, докато е гостен с нарязана баница от любезната домакиня, при която е отседнал. Правите улици са действително характерни за града. И по много от тях човек има възможност да извърви града от край до край. Примерно от жп гарата, през обновения близък парк, централната част и чак до парк "Методи Кусев" в северния край.

Музеите

Историята на града може да се разгледа в няколко от музеите. От хронологична гледна точка е най-добре да се започне от "Неолитни жилища". В него има две жилища от неолитната ера (VI хилядолетие пр. Хр.), за които се счита, че са най-добре запазените и с най-богат инвентар в цяла Европа.

Регионалният исторически музей, който от 2009 г. се помещава в нова, модерна сграда, е сред най-големите в Европа и експозицията му включва над 100 000 експоната. Близо до него е разположеният на открито Античен форумен комплекс (II-IV в.), от който тръгва широка късноантична улица. Тя е максимално съхранена при разкопките и части от нея са включени в намиращите се наблизо сгради, включително и Централната поща (сградата също е сред забележителностите - от 1932 г., с часовникова кула и статуя на орел, носещ плик в клюна си).

Запазената сграда на Ески джамия (от 1409 г.) пък през 2013 г. отваря врати като Музей на религиите. Интересни са също Балабановата къща, Хаджиангеловата къща, в която се помещава експозицията "Градски бит XIX век".

Църквите

В Стара Загора има 7 православни храма, като най-забележителните са двата централни - "Въведение Богородично" (построена през 1881 г.) и "Свети Николай Чудотворец" (1909 г.), който задължително трябва да се види и вечер, когато е облян от специално монтираното осветление. В двора на храма "Свети Димитър" (1861 г.) пък е реставриран Хилендарският метох, в който от втората половина на XVIII век е имало килийно училище, а от 1855 до 1858 г. е живял Васил Левски, докато се е учил за свещеник.

Културата

Стара Загора е известен и като града на поетите. От тук са Кирил Христов, Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Иван Хаджихристов, Веселин Ханчев и др. Гео Милев също е родом от града, като неговата къща е направена като музей, в който често се провеждат литературни или музикални вечери. Поетите на Стара Загора са увековечени, като стиховете на най-известните от тях са изписани на месингови листове, разположени във водна атракция на централната градска улица.

Срещу регионалния исторически музей пък е художествената галерия. Този район е като своеобразен квадрат на културата, защото на метри са Старозагорският драматичен театър (също в сграда с историческа стойност) и Старозагорската опера, която е най-голямата оперна сграда на Балканите. Кукленият театър пък е забележителен не само с постановките си, но и със своя пеещ часовник, от който на кръгъл час се показват персонажи от спектаклите. В града има още над 10 галерии и изложбени зали.

Центърът

Самият център е изцяло обновен и е в духа на градските части на големите европейски градове - обновена наскоро изцяло пешеходна зона, с доста заведения за сядане. През лятото в централната част на града има сцени на открито, на които се изявяват местни рок и джаз музиканти или гостуват популярни български изпълнители. Площадът пред общината пък може да се похвали с пеещи фонтани, които са голямата атракция за децата през летните месеци.

"Аязмото"

В града има няколко парка, включително и новоизграденият "Артилерийски", на мястото на бившите казарми в този район. Но емблематичен за Стара Загора си остава "Аязмото". Това е същинско богатство, тъй като се намира на пешеходно разстояние от центъра - 10-15 минути. А е наистина огромен и мнозина жители на града обичат да прекарват с часове там.

На площ от над 3500 декара има над 180 дървесни вида (някои от тях - уникални), зоопарк, летен театър, площадка за спорт, поддържани алеи за разходка, спорт и колоездене. На централния хълм се намира и "Зала на смеха" с криви огледала, които придават чудат вид на огледалите се в тях. На самия вход на "Аязмото" е популярният фонтан "Жабките", а в близост е паметникът на митрополит Методи Кусев.

Именно на него се дължи съществуването на това съкровище за старозагорци и гостите. До началото на XIX век там е имало дъбова гора, но тя е била изсечена от турската армия. В края на същия век Методи Кусев се заема с тежката задача да залеси отново хълмовете, като пише писма до православни храмове и манастири в различни държави с молба да осигурят семена за дървета или фиданки. По-тежката му битка е да убеди местните хора, които са крайно недоволни, защото така се лишават от пасища за животните си.

"Загорка"

Стара Загора нерядко е свързван и с местната пивоварна. Бира с марка "Загорка" се произвежда там от 1958 г., а скоро след това славата ѝ прелита далеч от пределите на града. Но бирена фабрика има на това място още от 1902 г. - първоначално под името "Бъдащност", а от 1918 до 1927 г. - "Тракия".

За историята на пивоварното дело в града може да се научи в музея към пивоварната, като посещенията трябва първо да се заявят през сайта на "Загорка". Освен уникални експонати посетителите могат да разгледат и целия процес на производство на бира, а в края на тура да опитат предлаганата единствено на място нефилтрирана и непастьоризирана "Загорка".

"Берое"

Футболният отбор е друг от символите на града. Шампион на България през 1986 г., вицешампион през 2015 г., носител на купата на страната през 2010 и 2013 г. В Европа достига 1/4-финал за КНК през 1974 г. Екипа на отбора са обличали местни легенди като Петко Петков, Евгени Янчовски, Борис Киров, Йордан Митев, Васил Драголов и др.

Доколко е важен "Берое" за феновете му, говорят два момента - през 1970 г. в домакински мач срещу "Левски-Спартак" съдията признава скандален гол за гостите, при което на трибуните над 40 000 зрители настръхват. Опитва се дори нещо нечувано - саморазправа с присъствалия вътрешен министър Ангел Солаков, заклет левскар. Заради това "Берое" е изхвърлен в Б група, но в града се организира многохиляден протестен митинг, също слисващо за тези години. От 2009 до 2011 г. пък е периодът на "Лудата банда" - когато тимът е без основен спонсор и финансовата издръжка се осигурява от десетки фирми в града и региона, от фенове с лични средства. Напук на тежката криза футболистите записват редица успехи, сред които и спечелването на купата на страната (2010) и последвало участие в турнира Лига Европа.

Както е видно, в града има такова изобилие от места за посещаване и разглеждане, че един уикенд трябва много добре да се уплътни, за да се видят повечето забележителности. И въпреки това в Стара Загора винаги ще остане още някой магнит за следващо идване.