Quantcast
Братя Цанови участват в изграждането на България през два века | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Братя Цанови участват в изграждането на България през два века

Илия Цанов спасява от екзекуция ботеви четници, а Найчо Цанов се дуелира с австро-унгарски консул
570
 архив
Найчо Цанов през 1896 г.

Сред обществениците, които играят значима роля в изграждането на младата българска държава след Освобождението, безспорно място заемат братята Илия и Найчо Цанови. И двамата са родени във Видин. По бащина линия са наследници на заможния местен търговец Томаки Цанов. Майката Екатерина е потомък на знатния болярски род Шишмановци, с наследствена връзка с царската династия. Имат още двама братя и две сестри.
Илия Цанов се ражда на 15 юли 1835 г. Получава елементарно обучение в местното килийно училище. След това е изпратен в Свищов да учи в известното учебно заведение на Емануил Васкидович. Завършва успешно образованието си и започва работа в семейната търговска кантора във Видин, като води счетоводните тефтери и търговската кореспонденция. Придружава баща си при служебните му пътувания до Брашов, Будапеща, Виена и др. Бързо напредва в изучаването на чужди езици – турски, гръцки, френски и румънски. Получава предложение да започне работа в османската държавна администрация като секретар на видинския валия. Илия приема и внимателно изучава турското законодателство и административно устройство. 
Популярността му на компетентен държавен чиновник расте и през 1868 г. Илия Цанов е назначен за моавин (помощник-управител) на София. Същата година се жени и се премества в бъдещата столица на България. Безспорно най-важният момент в неговата професионална юридическа кариера е възложената му

 

защита на заловените въстаници от четата на Христо Ботев

 

По предложение на митрополит Григорий Доростоло-Червенски Цанов е призован в Русе за служебен защитник, което е прецедент в османската съдебна практика. 
Извънредният съд започва да разглежда делата на 8 юли 1876 г. Илия Цанов произнася блестяща защитна реч. С убедителни аргументи доказва, че исканите от прокурора тежки присъди са неоснователни. Съдебните заседатели се съгласяват с доводите му и смъртното наказание на четниците Иваница Данчев и Кирил Добрев е заменено с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д`Акр. Западните дипломати открито изразяват своето уважение към служебния защитник и го характеризират като юрист "от Демостенов тип и горещ народен трибун, който без страх говори истината за свободолюбивите стремежи на българите"...
След Освобождението през 1878 г. Временното руско управление назначава Цанов за помощник-градоначалник на София и за председател на Видинския губернски съд. Сближава се с Петко Каравелов и става член на Либералната партия. Депутат е в Учредителното събрание (1879) и активно участва в комисията по изработването на Търновската конституция. Става председател на Софийския съд и полага основите на съдебното ведомство. Избиран е за народен представител (1880-1881, 1884-1887). Заема длъжността главен секретар на Министерството на правосъдието и управляващ българското дипломатическо агентство в Цариград (1881-1883). От 1884 до 1886 г.

 

оглавява Министерството на външните работи и изповеданията

 

в кабинета на Петко Каравелов. Включва се в изработването на Топханенската спогодба и лично я подписва през април 1886 г., с която се признава Съединението на Княжество България и Източна Румелия. След преврата срещу княз Александър І Илия Цанов се чувства оскърбен от несправедливите обвинения срещу него и от изопачаване на историческите факти. Оттегля се от политическото поприще и започва да пише спомените си. Умира в София на 14 март 1891 г.
На не по-малка популярност се радва и значително по-младият Найчо Цанов. Той е роден през 1857 г. Учи в родния си град, а след Освобождението е чиновник в Окръжния съд в София и Видин. Уволнен е по време на режима на пълномощията (1881-1883). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885). Последователен противник на управлението на Стефан Стамболов. Завършва право във Висшето училище (днес Софийски университет "Св. Климент Охридски"). В края на ХІХ век започват изявите му като политик, общественик, публицист и адвокат. От 1896 г. е член на Демократическата партия. Около Найчо Цанов и Тодор Влайков се обособява крилото на т.нар. млади демократи, които през 1906 г. създават Радикалдемократическата партия. Найчо запазва лидерските си функции до 1922 г. 
Той застава на антимонархически позиции и се бори против личния режим на княз/цар Фердинанд І. Осъжда виновниците за първата национална катастрофа. В тази връзка през 1914 г. издава брошура под заглавие "Царят на българите и погромът". Обявява се против участието на България в Първата световна война 1915-1918 на страната на Германия и Австро-Унгария и против управлението на БЗНС (1920-1923). Найчо Цанов е дългогодишен народен представител (1896-1920). Той е избран за председател на ХVІІІ обикновено народно събрание (1919-1920), но се отказва по политически причини. Горещ привърженик е на идеите за изграждане на съюз на балканските народи и за даване на политически права на жените. 

Найчо Цанов се изявява и като публицист. Той е редактор на в. "Свобода" (1883-1884). Основава и издава в. "Народен лист" (1894-1898) във Видин. През лятото на 1898 г. Цанов публикува на неговите страници критични материали против австро-унгарския консул в града - маджарина Доменик Кирали, който е разкрит да ловува незаконно диви патици. Дипломатът праща опровержение до редакцията, търси автора, заканва се с физическа разправа. Отправят се взаимни закани.

 

Накрая се стига до дуел

 

Секундантите на консула пристигат от Унгария, от Будапеща са донесени и пистолетите. 
За да защитят честта си, Цанов и Кирали се срещат в ранното утро на 23 октомври 1898 г. в горичката край софийското село Враждебна, близо до река Искър. Под контрола на секундантите и в присъствието на двама столични лекари те заемат позиция. Първи стреля консулът, но не улучва. Идва ред на Цанов. Той бавно вдига пистолета и се прицелва. Но не натиска спусъка, а захвърля оръжието с презрителен жест в краката на чужденеца. След това се обръща и спокойно напуска мястото на срещата, придружен от секундантите. Дуелът между Цанов и Кирали подробно се коментира от пресата и в кафенетата на Централна и Западна Европа.

Десетилетия по-късно популярният политик Димо Казасов заявява: "Найчо Цанов бе нравствена личност. Неговата гражданска доблест бе неотлъчен спътник на цялата му политическа кариера. Смел и дръзновен, когато защитаваше правата на другите, той беше мълчалив и смирен, когато трябваше да брани собствената си личност..." 
В края на своя живот Найчо Цанов се ориентира към новата политическа формация Конституционен блок. Ала вече няма предишния авторитет в обществено-политическата сфера. Умира броени дни след Деветоюнския преврат през 1923 г. - на 28 юни 1923. Погребан е с държавни почести в двора на катедралата "Св. Димитър" в родния Видин.

Ключови думи:

стара слава

Още

Христо Македонски – другият летописец на българските въстания

20.08.2021

1033
Атанас Узунов - учителят, който трябваше да наследи Левски

06.08.2021

1181
Викторианска дама е сред първите алпинисти на 19-и век

16.04.2021

43