Медия без
политическа реклама

Сърце като чук

Пожарът на бунта

23 Ноем. 2018ИВО БАЛЕВ

Уших байрака и му турих знака. Това по-скоро образно така го съобщавам, щото байрак не мога да ушия, ами си отрязах едно парче тапет и написах на него: СЪД ЗА ВИНОВНИЦИТЕ, а от другата страна - СМЯНА НА СИСТЕМАТА! Усетих как гърдите ми се изпълват с една бунтовна духовност. Усетих как сърцето ми става боен чук, стиснах юмруци и ги размахах пред огледалото. Погледнах образа си страшно и сам се уплаших от своята решителност. 

Излязох на улицата да дам воля на гнева си. Ентусиазмът ми зарази и други хора. Докато стигна до жълтите павета, вече бях лидер на малка бунтовна групировка. 

Ходом и виком - в движение съставяхме своите тезиси, с които да поискаме незабавна смяна на системата и достоен живот. Въртяхме се около тези мисли и крясъци: "Повече така не може да продължава!... Тая държава не е държава!... Преходът продължава безкрайно... Всички се изнесоха от тая държава, останахме най-големите некадърници и тъпаци, искаме достоен живот, няма да емигрираме!... Управление на гражданите!... Искаме арабски модел и министерство на щастието!..." 

Вярно че крещяхме безсмислици или баналности, или фантасмагории - но бяхме свободни, а свободата на словото е майка на всички свободи, както безделието е майка на всички пороци. 

Тоя, дето викахме по него, дойде при нас и рече:

- Ей сега ще ви сменя системата, на батя гражданското общество - килна глава на една страна и ни изгледа полустрого. - Ко става тука бе, шматки?

- Пожарът на бунта гори! Ние сме като свит юмрук, махнете се с добро, преди да сме ви смазали! Пожарът на бунта гори и пращи като цепеница в камината! 

- Браво, браво, само така! Аз обичам да има гражданска активност! 

И взе да раздава правосъдие или порции, не можах да разбера точно.

Едного удари с пържолка през лицето. Той ревна като ранена в сърцето пантера и захапа пържолката, а опашката му така се развъртя от вълнение, че откърти две жълти павета. 

Другиго чембероса рязко, та го сложи на работи някъде из администрация, щото му хареса как се вдлъбна в темето: идеален чиновник и безразличен убиец!  

Трети посегна да удари през устата, ама оня парира удара с целувка и изведнъж заговори с променен глас, сочейки нас, досегашните си съратници:

- Те искат да хвърлят страната в хаос! Те ни тласкат към бездната! Това са сплетните на тяхната заблуда, това е знакът за тяхната гибел! 

Това последното изречение е от "Беседа против богомилите" на Презвитер Козма. Някои хора, като видят дебелия край, се връщат не в първи клас, а направо в Х век! 

Тоя, дето викахме по него, продължи да се саморазправя с нас - тояга, морков, дузпа, порция, сервиз, отчет... 

Редиците ни оредяваха като косите на главата ми, скоро щяхме да лъснем като кубето на Иван Кешев... 

Давах си кураж, напълних си гърдите, отворих си устата, погледнах страшно и извиках: 

- Не всички са като Антон Тодоров и Тома Биков. Не всички въртят вувузели и палачинки! Думите достойнство и чест не са празни звуци! Пожарът на бунта гори!...

- Е, то аз всъщност съм пожарникар, слава на Господа, той да върви напред, а ние след него, както е писано в Библията. 

В Библията такова нещо не пише, но не бързах да възразя, щото оня взе да си вади маркуча!...

- А на тебе, рапоне - той ме плесна по голата кратуна, - на тебе, рапоне, ще ти дойда на гости да се погушкаме на диванчето! 

Наежих се и му казах смело: 

- Ела, ела! И бендът ще ти посвири, ти само си носи инструмент! 

Още по темата