"Новини с добавена стойност" е неделен радиобюлетин в стил травматичен пънк-рок.

***

Имаше някакъв такъв синдром - самотните деца понякога си общуват с въображаем приятел. 

Не е кой знае какво, сам човек компанийка, както се казва. 

Децата какви ли не щуротии си измислят. По едно време технологиите почнаха да се наместват в тази ниша - японците измислиха тамагочитата, нещо като виртуални фикуси или домашни любимци.

Храниш го, поиш го, а то писука с електронния си гласец. Мина и тая мода, тамагочито е вече изчезващ вид. Среща се само в някои отдалечени домакинства. 

Сега пък са налазили нашия свят високотехнологичните чат ботове - това е виртуален робот с изкуствен интелект. Можеш да го питаш някакви работи и да се забавляваш с глупостите му. Чат ботът може да напише статия, стихотворение или да снесе някакви сведения - примерно какво е джендър? 

Нямам комуникация с чат бот, не знам какво би отговорило това усъвършенствано тамагочи. 

Затова ще отговоря от свое име. 

Джендърът е въображаем приятел на патриотическите партии, БСП и Венци Чикагото. 

Венци Чикагото сам по себе си е нещо като Фантом на русенската опера, но сега думата ни е за тайнственото вещество, наречено джендър, философския камък на популизма. 

Джендърът е фантомен партньор на всички на тези кръчмар-патриотически субекти - невидимата заплаха, от която те пазят НАШИТЕ ДЕЦА! 

Джендър-заплахата е също толкова реална, колкото предишните подобни - ваксините ни убиват, скандинавците ни крадат децата, Европа ни забранява мусаката и шкембе чорбата. Красимир

Каракачанов даже твърди, че Европейският съюз го принуждава да се омъжи. Но и на Каракачанов жениха не сме го виждали, защото и той е фантом, като болка в отрязан крайник и като черна дупка в чорапогащника. 

Всички тия фантомни явления поразяват въображението на част от народа, склонна да се хване на това самодивско хоро. С въображаемия приятел можеш да си играеш на война, но не като в Украйна, ами безопасно: само с люти клетви и параноични писания. 

Да пазим фанатично децата от Дядо Джендър Торбалан! 

Не е лошо да се приказват небивалици на децата, но в литературата и фолклора има къде-къде по-добри приказки, да речем на депресивния тип Ханс Кристиан Андерсен. 

Той бил много чувствителен, имал трудно детство и пишел тъжни приказки, но с несравнимо по-висока художествена стойност от али балите за Остап Джендър, въображаемия приятел на Корнелия Нинова. 

Тя толкова силно вярва в мошеника Остап Джендър, че намислила да прави референдум. И ако Остап Джендър е фантом, то парите, които ще похарчим за безсмисления референдум, са реални български левове. Да бяха поне калпавите евра, нямаше да ни е толкова яд, но това са хубави български левчета, грешно похарчени, за да подпомагаме бизнеса на Корнелия Нинова с фантомни страхове и омраза. 

Антикризисна мярка за изчезващата БСП. 

В кръчмар патриотизма и борбата с фантоми има едно хубаво нещо - изразходва се негативна енергия, без да падаме като оня другар в смъртен бой. 

Фантомната война е като бой между тамагочита, но ако продължи достатъчно дълго и методично - демоните започват да оживяват. 

Да пълниш главите на хората с дунапрен, не е безобидно, това е престъпна дресировка. А престъпната дресировка на населението събужда спящите чудовища на фашизма и канибализма. 

Затова глупостите за измисления Остап Сюлейман Берта Мария Джендър Бей - това не са просто глупости, а малки крачки към развития канибализъм. 

Слава Богу, това у нас все още не е държавна политика, а тоя вид партии засега успешно се самоунищожават - като змия, нагълтала опашката си. В демократичен сос не виреят твърде дълго. 

Но на тоталитарна почва много даже бързо могат да се разлистят. 

Дрънчи главата като куха тенджера 
и ролята си гражданска не зная;
ах, имам колебания на джендъра - 
ще свикам референдум най-накрая!