Медия без
политическа реклама

Новини с добавена стойност

Конституцията “шеш - не щеш”

Из "Политически НЕкоректно" по БНР с водещ Силвия Великова

30 Юли 2023
Шарж: Алла и Чавдар Георгиеви

"Новини с добавена стойност" е неделен радиобюлетин в стил академичен пънк-рок. 

***
Пред надвисналата заплаха да се лишат от ваканция, депутатите от управляващата сглобка се обединиха, напънаха се и родиха както бюджет, така и проектопромени на Конституцията. 

Конституционните промени засягат примерно съдебната система, но това е скучно за публиката, затова измежду другите промени се шмугна и идеята за смяна на датата и повода за националния празник. Дадоха ни тема за дебати и омраза - за цяло лято!

И народът се втурна да дебатира с нечувана ярост - един си иска 3 март и Сан Стефано на живот и смърт, друг се изтъква като книжовник-букволюбец и размахва духовния меч в подкрепа на 24 май. 

И като се кръстосаха тия ми ти духовни мечове - настана битка на битките, като отборите са все същите и линията на разделение е същата като в другите ни национални теми. И опонентите са еднакво симпатични. 

Александър Втори също симпатизирал на 3 март. 

Както е известно от пожълтелите страници на Историята, император Александър Втори е Освободител първо на селяните, после на българите. 

И все на 3 март ги въртял освобожденията. Манифестът за отмяна на крепостното право е публикуван на 3 март 1861 г., а договорът от Сан Стефано го наредили да падне на същата дата през 1878 г. 

Александър Втори бил реформатор. Ама то като си цар, само преценяваш кое е добро за народа и - бум, реформираш, колкото искаш, само да не те мързи да биеш по главата ретроградни кратуни. 

Такава рязка реформа като промяна на националния празник може да стане или при голямо обществено съгласие, или с твърдата ръка на някой Железен канцлер, Желязна лейди, или Сталин, реформаторът от стомана. 

Или Петър Първи - нещо не му уйдисвала кирилицата, хванал се да рисува нови букви и с помощта на някакъв придворен художник реформирали азбуката. Т.нар. Граждански шрифт на Петър Първи е може би най-голямата реформа на кирилицата, която приближава буквите до вида, в който ги ползваме днес. 

Тенекиени хора, управляващи разделено общество, не могат да сменят националния празник, независимо дали това е правилно или неправилно намерение. 

И така - пуснаха ни мухата за 3 март срещу 24 май, оставиха ни тема за лятото да я дъвчем като кочан царевица на плажа или като пържола от 500 лв. И като свърши тая работа народното представителство, също си плю на петите и дим да го няма. Разтвориха се депутатите в маранята на лятото, стопиха се като каубои в залеза. 

Отива си юли, идва най-безхаберният месец август, в който и политиците спират да крадат и се отдават на кратък отдих. Дори най-големите работохолици отстъпват пред натиска на жегата и намаляват оборотите или дори напълно изоставят работните си ангажименти. 

Аз не познавам щастието на отдиха, защото поезията и металургията са непрекъсваеми производства. 

Поетът дори да показва слаби резултати в лирическата промишленост, дори да му е мижава реколтата на литературната нива, дори цял живот да не напише нито ред - дори при това положение поетът винаги е в крайно умствено и духовно напрежение, сравнимо само с напрежението, което изпитва Делян Пеевски, когато пише конституционни промени или си мести националния празник от единия ръкав в другия. 

Но дори Делян Пеевски понякога си почива, а поетите нямат почивка от люлката до гроба, дори отстрани да изглеждат като доказани безделници. 

Това са нормални неща, не се оплакваме, не сме някакви кекави интелектуалци, за които Владимир Ленин е казал, че само пълнят куфара на Владимир Путин за специални нужди. 

С това, разбира се, не омаловажаваме труда на конституционалистите. 

Делян Пеевски не само написа голям проект за промени в конституцията, но и щедро се отказа от своите поправки в полза на конкурентните проекти - само и само да има обединение! 

“До Нова година ще имаме нова Конституция. Нека да търсим обединение, ще видим какво ще правим” - очерта план-графика г-н Пеевски. 

А ние сме сигурни, че макар да се отказа от собствения си проект, той вече е направил така че и чуждите проекти да не му нараняват юридическата чувствителност и дори изцяло да задоволяват нуждите му от такива и такива реформи.

Това обединение на управляващата сглобка и пълната реабилитация на чорбаджи-чекмеджи Бойко с Хомо Корпулентис Пеевски - всичко това показва огромната толерантност на българския народ. 

За краткия исторически цикъл от 10 години Делян Пеевски успя да се възроди като Феникс и от обществен враг, вдъхновител на масови протести, да се превърне в незаобиколим конституционалист и задължителен партньор. 

За още по-миниатюрния исторически период от 3 години Бойко Борисов пребори всички политически демони и също се превърна в задължителен партньор за тези, които го чегъртаха като абразивна шкурка. 

В сглобката от исторически компромиси Борисов и Пеевски са партньори от вида “щеш - не щеш”. Така се прави обединение - където не става по желание, става с “щеш - не щеш”. 

В града-герой Лом има такъв квартал на хълма, който се казва “Щеш - не щеш”. Там са разположени гробищата. 
 

Ей тъй върви съдбата - щеш, не щеш,
мечти и близки ти ще погребеш. 
Така върви по план животът куцият - 
Божествено-природна конституция. 


***

Звуков файл - тук: