Медия без
политическа реклама

Новини с добавена стойност

Евгений Пригожин - скитникът евреин haute couture

Из "Политически НЕкоректно" по БНР с водещ Силвия Великова

03 Септ. 2023Г-н БАЛЕВ
Шарж: Алла и Чавдар Георгиеви

“Новини с добавена стойност” е неделен радиобюлетин, в който обсъждаме най-важните новини от последните хилядолетия.

***

За да е са добро информационно здраве нашите слушатели и читатели, аз местя планини от сведения, копая литературна руда, преработвам исторически травми, джуркам тонове житейски факти и като бял хакер обхващам необятното.

Като всички чувствителни хора по света и аз се шокирах от кончината на Евгений Пригожин, ако изобщо е кончина, защото с тоя индивид никога не се знае дали пак нещо не ни пързаля. 

Засега се придържаме към официалната версия на Путин - щом той казва, че Пригожин е неодушевен предмет, приемаме, че е така. 

Евгений Пригожин беше изряден канибал, фашист, престъпник с излежани присъди, малко художник и носител на званието Герой на Руската федерация. Освен собственик на най-голямата частна армия “Вагнер”, Пригожин беше също ресторантьор, медиен магнат и тролски маршал. 

Бойците на “Вагнер” воюваха в Украйна, Сирия, Африка и дори малко в Русия, когато тръгнаха към Москва в скорошния Марш за справедливост. Тогава те унищожиха самолет и няколко хеликоптера заедно с хората в тях и спряха само на 200 км. от столицата. В Африка Пригожин помагаше на местните диктатори да удържат властта си с военна помощ от “Вагнер” + информационно замърсяване от т.нар. Фабрика за тролове на Пригожин - предприятие за масова дезинформация. 

Тоест Пригожин воюваше едновременно на бойното поле и на информационния фронт, успоредно с което снабдяваше с храна цялата руска армия.

Но Пригожин като един Икар полетя към Слънцето и се превърна в пепел. Ashes to ashes, dust to dust - пръст при пръстта и пари при парите отиват. 

Но както казахме - с Пригожин никога не е ясно дали няма да се реанимира като някой Феникс от пепелта и да разпери криле отново. 

Едно време имаше цигари “Феникс” - и те ставаха на пепел, но противно на очакванията тези цигари не се възстановяваха от пепелта, за разлика от птицата Феникс. От пепелта не можеш да направиш цигара, както от сапуна не можеш да направиш концлагерист. 

Пригожин и от погребението си направи тролска шега. 

С отвличащи маньоври, фалшиви съобщения и манипулативна хореография, стана така, че на три различни гробища в Петербург се струпаха полиция, журналисти и други заблудени хора, а истинското погребение беше на съвсем различно, четвърто гробище. 

Доколко и това погребение е истинско - също е под въпрос. А медиите забелязаха, че на траурната церемония отсъства вдовицата на Пригожин, но присъства жената на най-известния му двойник. 

Цирк! 

Малко са хората, способни на такива игри, че даже и постмортем! 

Гледах интервю с един журналист, работил в затворената вече медийна компания на Пригожин. 

Той си разказа всичко откровено. Журналистите в тази компания получавали поръчки да унищожат едного и да хвалят другиго, като понякога рязко сменяли отношението към даден персонаж, според посоката на вятъра. За някой си депутат дошла команда за обратен завой буквално в средата на деня - сутринта го хвалели, вечерта го обругавали, според новозададения курс. 

Този журналист-пригожинец е абсолютно наясно, че това е мерзост, дезинформацията е оръжие за масово унищожение, както е казал поетът. 

Но харизмата на Пригожин, мрачната му слава, имиджът му на конник на Апокалипсиса - всичко това го правеше неустоимо привлекателен. 

И затова тоя журналист, разказвайки за всички подлости, които са вършили с колегите му, няколко пъти каза: ние всички искахме да сме Евгений Викторович Пригожин. 

С две думи - чаровен разбойник на най-високо ниво. Висша мода, haute couture бандит.

У нас нямаме толкова мащабна фигура. Тука най-много някое чекмедже да хване ревматизъм и да проскърца от натоварване.

Всички искахме да сме Пригожин - човек, който живя ярко и красиво и дано наистина е под земята, а не обикаля наоколо като зомби и като скитника евреин. 

Като връх на погребалния шик, на гроба на Пригожин бе поставена плоча с фрагмент от стихотворението “Натюрморт” на друг велик евреин, Йосиф Бродски. 

И това бе поредната закачка на Пригожин с публиката. 

Във въпросното стихотворение пише как Дева Мария пита прикования Христос: ти сега Бог ли си или мой син? Жив ли си или мъртъв? Как, вика, ще се прибера без отговор на този въпрос? 

А евреинът Йешуа отговаря: мъртъв или жив, разлика няма, жено. Все едно е дали съм твой син или твой Бог. 

Това стихотворение е част от стихосбирката “Краят на прекрасната епоха”. 

С което приключи и прекрасната епоха на Пригожин. 

Няма налично описание.

Тропар:

Дали е под земята като кърт?
Или пък не? Загадката остава. 
Дори и след съмнителната смърт
той продължава да се подиграва. 

***

Звуков файл - тук: 

 

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?